Выбрать главу

— В такъв случай успех на новото място.

— Благодаря. Ще ви донеса сметката.

Декър ѝ остави щедър бакшиш и си тръгна.

На излизане хвърли поглед към табелката отстрани на вратата. Там пишеше: Управител: Бил Пейтън.

Обърна се и огледа отново ресторанта. Така и не беше станал редовен клиент, макар че бе идвал няколко пъти, преди животът му да се обърне наопаки. Досега го смяташе за съвсем обикновено заведение.

Но ето че нещо, което бе открил в офиса на Кац, изведнъж придоби съвсем ново значение.

61

— Какво правиш, Декър?

Той вдигна поглед от документа, който изучаваше в заседателната зала на полицейското управление. До него бе застанал Блейк Нати. Изглеждаше разстроен и уморен, а дрехите му бяха измачкани и раздърпани.

— Нищо особено. Скучна следователска работа. Не се засягай, но изглеждаш ужасно.

Нати погали наболата си брада, прокара пръсти през несресаната си коса и понечи да затегне възела на вратовръзката си, но се отказа. Седна срещу Декър и събра длани пред себе си.

— Фран ме изгони.

Декър се облегна назад, осмисляйки новината.

— Какво се случи?

— Разбрала е.

— За теб и Бримър ли?

Нати кимна.

— Как?

— Някое мръсно копеле ни е снимало в колата и ѝ е пратило снимките.

— Но вие може просто да сте отивали някъде.

— Ние не… отивахме никъде.

— Ясно. Тя знае какво се случи със Сали, нали?

— Да, но това нямаше значение, понеже…

Нати замълча притеснено.

— Не ти е за пръв път?

— Именно. И преди това веднъж се издъних. Тогава Фран ми прости. Но не мисля, че ще го направи втори път.

— Чух, че близките на Сали са дошли да приберат тялото.

Нати кимна.

— Исках да отида на погребението. Но прецених, че няма да е уместно.

— Вероятно си прав — каза Декър и се размърда на стола си. — Съжалявам за всичко, Нати.

Той не отговори, а продължи да се взира безмълвно в масата. След малко Декър попита:

— Напоследък Сали държала ли се е… как да кажа… странно?

Нати вдигна поглед.

— Странно ли? Какво имаш предвид?

— Нещо да я е измъчвало?

— Имахме тайна връзка, Декър. Нищо чудно това да я е измъчвало.

— Не, питам за друго. Разговаряхме, когато Сали се съгласи да ми помогне. Усещах, че нещо се върти в главата ѝ. Не ставаше въпрос за взаимоотношенията ви. Вече знаех за тях.

— Какво друго би могло да бъде?

— Мислех, че може да ти е споменала нещо.

Декър предпочиташе да попита директно Нати за онова, което го интересуваше, но нямаше как. В момента не знаеше кой в какво е замесен и не искаше да издава подозренията си.

Нати разтри врата си и се замисли.

— Стори ми се малко изнервена. Реших, че причината си ти… това, че ни видя заедно онзи ден.

— Е, трябва да призная, че ти ме улесни максимално. Спря до мен и ми се разкрещя, а Сали беше в колата ти.

Отначало Декър реши, че Нати ще се ядоса на думите му, но това не се случи. Може би смъртта на Бримър и скандалът с жена му го бяха променили.

— Преди да се появиш, аз бях звездата на управлението, Декър. Първи постъпих в отдел „Убийства“, колегите очакваха чудеса от мен…

— Вършеше си работата, Нати. Разследваше поверените ти случаи, залавяше престъпниците… Също като мен.

— Хайде стига! Изобщо не можем да се сравняваме. Ти си роден за следовател.

— Не знам за какво съм роден, но в момента в живота ми няма нищо, освен работата.

Нати остана изненадан от прямотата му.

— Когато семейството ти загина, не можех да повярвам. Наистина. В града ни никога не се беше случвало такова нещо. И макар да ме е срам да си го призная, наблюдавах със задоволство как затъваш все повече и повече. Всеки ден достигаше ново дъно. И така до момента, в който вече не ми беше конкурент в управлението.

Декър замълча. Можеше да реагира гневно на това цинично изявление, но предпочете да не го прави.

— Тогава се случи нещо странно. Разкриваемостта ни изведнъж спадна. Беше далеч под обичайната. Дойде ред и на стрелбата в гимназията. Не открихме и една улика, която да ни подскаже кой стои зад всичко това. А после дойде ти и откри извършителите.

— Нямах друг избор, Нати. Оказах се прекалено свързан с цялата история.

— Накрая постъпи във ФБР и отново изчезна. С Мери разкрихме няколко случая, нещата вървяха добре. Може би щях да получа повишение… — Нати се замисли. — Тогава започна тази история със Сали. — Той вдигна поглед към Декър. — Правихме секс само два пъти. Искаше ми се да се случва по-често, но Сали… тя имаше особено отношение към тези неща.