— Не ми дължиш обяснение, Нати.
— А после ти се върна в града и трябваше отново да се занимаваме с Хокинс. Когато те видях, направо откачих. Мислех, че съм се отървал от теб завинаги. А ти си тук, пред мен.
— Върнах се, за да се поклоня на гробовете на семейството си. Не съм молил Хокинс да идва и да заявява, че е невинен. Скоро ще си тръгна и ще се върна чак след година.
Нати се покашля и каза:
— По-голямата част от живота ми премина в полицията. Всъщност работата е целият ми живот. Мисля, че съм добър в нея, но не съм като теб.
— Никой не твърди, че си като мен — отвърна Декър. — Не ти трябва да си като мен.
— А сега Сали е мъртва, жена ми ме заряза. За щастие, децата са достатъчно големи. Аз също нямам нищо друго, освен… това — добави Нати и огледа стаята.
— Когато разкрия случая, Нати, ще си замина. И всичко ще си бъде само твое.
Нати първо изсумтя, а после се изсмя глухо.
— Имам си много по-сериозни проблеми, отколкото съперничеството ни, Декър.
— Тогава се изправи очи в очи с тях и ги реши. Видял си какви ли не гадости. Аз също. Животът не е съвършен. Можеш да затънеш в самосъжаление, а можеш и да се издигнеш над него. Защо не избереш второто? Защо не го направиш още сега? И си помисли върху въпроса ми за Сали. Беше ли притеснена?
Нати го изгледа с подозрение.
— Защо ме питаш отново? Да не би да си открил нещо, което…
— Сали беше червенокоса.
— Знам — отвърна Нати, малко объркан.
— Носила ли е някога перука?
— Перука? Шегуваш ли се?
— Не. Къса руса перука.
— Но защо ѝ е да носи перука? Има ли още жени, които носят перуки?
— Нямам представа. Възможно е.
— Не, не и Сали. Поне не съм я виждал. Имаше толкова хубава коса. Защо питаш? Да не си намерил перука?
— В дрешника ѝ.
— Какво си правил там?
— Всъщност Ланкастър я откри. Претърсвахме апартамента ѝ с надеждата да открием някакъв мотив за убийството ѝ.
— Но мишената си бил ти, а не тя!
Декър поклати глава.
— Убиецът на Бримър е човекът, който стреля и по Кац. Наскоро установихме, че е опитен снайперист, обучен в армията. Оръжието му имаше лазерен мерник, с който щеше да ме убие и от хиляда метра. Невъзможно е такъв стрелец да пропусне от разстояние, което е двайсет пъти по-малко. Погледни ме, Нати. Аз съм колкото хамбар. И ти щеше да ме уцелиш от петдесет метра, и то с пистолет.
Нати се отпусна унило на стола си.
— Но защо, по дяволите, някой ще иска да убие Сали? Тя беше… тя беше добра душа. Нямаше врагове.
— Доколкото ти е известно.
Нати внезапно се втренчи в него.
— Какво общо има перуката?
— Тя е почти точно копие на прическата на Сюзан Ричардс.
Нати обмисли чутото и след няколко секунди каза:
— Чакай малко! Да не би да твърдиш, че…
— Че Бримър си е сложила перука, за да се престори на Ричардс? Да. И мисля, че в онзи куфар е било тялото на Ричардс. Всичко е било представление, предназначено за съседката ѝ. За да повярваме, че Ричардс е избягала и после се е самоубила.
— Искаш да кажеш, че Сали е убила Ричардс? Абсурд! Срещал съм много убийци, Декър. Ти също. Сали не би убила и муха.
— Тя не я е убила. И най-вероятно не е знаела какво има в куфара. Сигурно е бил заключен. Според мен някой я е накарал да се представи за Ричардс, да сложи куфара в колата ѝ и да потегли. В някакъв момент други хора са взели куфара и са оставили тялото там, където го открихме.
— Но защо Сали ще участва в такова нещо?
— Може някой да я е изнудвал.
— Как ще я изнудва?
— Ами помисли малко, Нати.
Изражението му се промени.
— Заради нашата… връзка?
— Някой я е заплашил, че ще разкаже истината на жена ти, освен ако не си сложи перуката. В противен случай кариерата ѝ ще бъде съсипана. Не е било необходимо да ѝ казват, че Ричардс е мъртва или че тялото ѝ е в куфара. Трябвало е само да се качи в колата и да потегли. — Декър помълча и продължи: — Затова ме интересува дали се е държала особено напоследък.
— Но Сали беше убита, преди да открият Ричардс.
— Възможно е да е разбрала, че е мъртва.
Нати се замисли. След малко полицаят в него надделя във вътрешния спор, който водеше, и той се приведе напред.
— Мислех, че връзката ни я притеснява. Една вечер бяхме в дома ѝ, за да пийнем по едно. Беше малко след изчезването на Ричардс.
— И?
— Попита ме какво според мен е станало. Отвърнах ѝ, че може да е убила Хокинс и да е избягала.