— Какво имаш предвид?
— Покриваха изкопа и основите с платнища.
— Искаш да кажеш, че никой външен не е бил в състояние да види какво се строи?
— Аха. Беше странно.
В този момент Мери Ланкастър взе телефона от Ърл и попита:
— На какво се дължи този интерес към „Американ Грил“?
— Имам една теория.
— Каква теория?
— Още не съм я формулирал. Но мисля, че допуснахме грешка.
— Каква?
— Започнахме разследването от деня на убийствата.
— А откъде трябваше да го започнем?
— Защо Дейвид Кац е решил да дойде в Бърлингтън, Охайо? Дали някой друг не е взел това решение вместо него?
63
Фред Палмър изглеждаше над седемдесет. Беше доста пълен, плешив, с червендалесто лице и приветлива усмивка. В кабинета му имаше един прозорец, едно бюро със стол за него, още два стола за посетители и нищо друго. Нито снимки по стените, нито дори мокет на пода.
Той прелистваше лениво книжата в папката пред себе си, докато Декър и Ланкастър го наблюдаваха нетърпеливо.
— В този бизнес съм от четиресет и пет години — каза Палмър.
— Да, вече го споменахте. Открихте ли онова, което търсихте? — попита Ланкастър.
— О, да, ето го. Така си и мислех… „Американ Грил“. Никога не яжте там. Пробвах няколко пъти и всеки път си докарвах киселини, каквото и да си поръчвах. Понеже имам рефлукс и…
— Какво можете да ни кажете за строителството? Съпругът ми спомена, че сте работили на обекта.
— Ърл е добро момче. Много свястно. Извадили сте голям късмет с него, госпожо.
— Да, така е. Какво открихте в документите?
Палмър заби месестия си показалец по средата на един лист и отвърна:
— Наем на тежка строителна техника.
— Наем ли? — учуди се Декър. — Не сте ли работили на обекта?
— Не. Точно това означава думата наем — каза Палмър и погледна развеселено Ланкастър. — Личи си, че партньорът ви не разбира нищо от строителство.
— За каква техника става въпрос? — попита Декър.
— Багер, самосвали, челен товарач, булдозер… Всичко е тук — каза Палмър и почука с пръст по папката.
— За колко време ги бяха наели?
Палмър погледна страницата.
— Тук пише… две седмици.
— Често ли давате техника под наем, или обикновено сами извършвате изкопните работи?
Палмър затвори папката и се облегна на стола си.
— Предпочитаме да свършим всичко сами, разбира се. Но този проект беше много странен.
— Защо? — попита Декър.
— Онзи Кац… Дарън?
— Дейвид — поправи го Декър.
— Да, така беше, Дейвид Кац. Убиха го след време. Знаете ли тази история?
— И още как! — отвърна Ланкастър.
— Убиха го. Него и още няколко души. Както и да е. Кац пристигна в града, изтегли кредит и се зае със строителството на ресторанта. В това няма нищо лошо, но в града имаше доста строителни фирми, които можеха да свършат тази работа. Ама той…
— Повикал е фирма от друг щат — прекъсна го Декър. — Това вече го знаем.
— Покривал е строежа с платнища и е поставил засилена охрана — добави Ланкастър.
— Точно така. Наистина беше странно. Опитах се да спечеля договора за изкопните работи, но не успях. Останах изненадан. Все пак бяхме най-голямата фирма по онова време. И сега сме сред най-големите. Учудих се, но пък парите си бяха негови.
— Това ли е единственото необичайно нещо, което забелязахте? — попита Ланкастър.
— Не, разбира се — отвърна Палмър и почука с пръст по папката. — Ей тук е най-странното.
— Нищо не разбирам — призна Ланкастър.
— За какво им беше цялото това тежко оборудване, ако ще копаят основи за ресторант? Какво толкова имаше да копаят? При повечето подобни заведения никой не копае нищо. Изравняват терена, полагат основите и строят. А с машините, които наеха от мен, можеха да прокопаят тунел до Китай. Чак до Китай! — засмя се Палмър.
— Не ги ли попитахте защо наемат толкова много машини? — поинтересува се Декър.
Палмър го изгледа с изумление.
— Шегувате ли се? Естествено, че не. Повече машини означават повече приходи за мен. Не ме интересуваше какво ще прави Кац с тях, стига да си плащаше. А той си плащаше. Трябва да ви кажа, че строителството отне повече време от обичайното. Удължиха сроковете, платиха ми допълнително. Помня, че от време на време минавах покрай строежа и се чудех кога ще приключат.
— Защо според вас се е проточило строителството? — попита Ланкастър.
— Не си спомням добре, но съм убеден, че беше така — отвърна Палмър, засмя се и добави: — Спомням си нещо друго обаче.