Тримата застанаха пред масивната двойна врата и Декър натисна звънеца. Няколко секунди по-късно тя се отвори и на прага ги посрещна иконом в ливрея, който ги съпроводи до библиотеката. Там вече бяха останалите гости на Ларкс, които пиеха коктейли преди вечерята.
Библиотеката се оказа продълговато помещение е дървена ламперия и малко книги, но с буен огън в камината и няколко къта за сядане, обзаведени със скъпи мебели, които изглеждаха правени по поръчка и най-вероятно бяха такива.
Ларкс стоеше до камината с чаша в ръка, заобиколен от двама мъже и три жени. Декър разпозна дъщеря му Джени — двайсетинагодишна, висока, руса и глуповата, поне според него. Вече се бе влюбвала повече пъти, отколкото много хора за цял живот. Единственият ѝ проблем беше, че всички мъже, с които излизаше, обичаха най-вече парите на баща ѝ.
Тя го изгледа с неприязън или поне така му се стори. Вероятно я дразнеше фактът, че той знае за нея и за провалените ѝ връзки повече, отколкото ѝ се искаше. Джени беше дъщеря на Дънкан Ларкс от втория му брак с доста по-млада жена, която впоследствие беше зарязала и него, и тригодишното си дете. Чест му правеше, че я е отгледал сам. Но ѝ беше дал повече от необходимото, така поне смяташе Декър. И по този начин ѝ беше отнел всяко зрънце амбиция.
— Декър — извика Ларкс и му махна.
— Да ви представя Мелвин Марс, приятели сме — каза Декър. — Мисля, че сте се срещали. Реших, че няма да имате нищо против да го доведа.
— Да, да… Вие бяхте с Рейчъл. — Ларкс поклати тъжно глава. — Такава трагедия! Надявам се да се оправи.
— Държи се — отвърна Мелвин. — Бях при нея в болницата и съм настроен оптимистично.
— Това е добре. — Ларкс посочи останалите гости. — Декър, мисля, че познаваш Джени, дъщеря ми.
Джени Ларкс му кимна едва забележимо.
— А това са мои бизнес партньори.
Декър огледа малката групичка мъже и жени. Всички му се сториха богати, бяха добре облечени и определено не бяха впечатлени от начина, по който изглеждаше самият той.
Жените бяха слаби и елегантни, с дизайнерски рокли и скъпи бижута. Те огледаха снизходително семплия тоалет на Ланкастър и една от тях се приведе към приятелката си, и прошепна нещо, което я накара да се усмихне.
Декър забеляза как Ланкастър подръпва сакото си. Поднесоха им питиета и всички се скупчиха по-близо до огъня. Чуваше се как вятърът вие в комина.
— Господи, пак тези зими в Охайо! — засмя се Ларкс. — Студът прониква чак в костите ми.
— Затова прекарваш зимите или в Палм Бийч, или в Палм Спрингс — подхвърли дъщеря му.
— Достатъчно зими съм прекарал и тук, поне в миналото — отвърна той с усмивка. — Бил ли си в Палм Бийч, Декър?
— Не, никога.
— Красиво е там.
— Ако имаш пари — обади се Джени.
Баща ѝ не беше съгласен.
— Не, красиво е и без пари. Живописните гледки и хубавото време са безплатни. Но признавам, че имаш ли пари, ще си изкараш доста по-приятно. Гаранция. — Ларкс се обърна отново към Декър. — Открихте ли някакви улики? Що за откачено копеле ще посегне на живота на Рейчъл?
— Вече няма да посегне на никого — каза Декър и посочи Ланкастър. — Благодарение на моята изключително точна партньорка. Изложи се на голям риск и го уцели, преди той да ме убие.
Сега останалите жени погледнаха Ланкастър с други очи. Онази, която се беше пошегувала вероятно за сметка на Мери, пребледня и отстъпи крачка назад, а погледът ѝ излъчваше респект.
— Впечатляващо наистина — отбеляза Ларкс. — Аз съм уцелвал само в имотните сделки — добави той напълно сериозно. Вдигна чашата си и заяви: — Благодаря ви за смелостта, инспектор Ланкастър.
Останалите също вдигнаха чаши. Ланкастър се усмихна, изчерви се и побърза да отпие от своя джин с тоник.
— Убедени сме, че става въпрос за наемен убиец — продължи Декър.
— Наемен убиец ли? — учуди се Ларкс. — Че кой би пожелал смъртта на Рейчъл?
— Не знам — отвърна Декър и огледа останалите. — Вие сте правили бизнес с нея. Рейчъл имаше ли врагове?
Той изгледа всеки от тях, а те поклащаха бавно глави.
— Аз съм единственият тук, който е работил с нея, Декър — каза Ларкс. — Но отдавна не сме реализирали общи проекти. Тя има собствени финансови източници и не се нуждае от някой като мен. Не твърдя, че знам всичко за нея, но никога не ми е хрумвало, че има врагове. Знам какво се случи със съпруга ѝ, но беше доста отдавна. Ако не ме лъже паметта, той се е озовал на неподходящото място в неподходящото време.
Икономът дойде и обяви, че вечерята е готова.