На влизане в трапезарията Ларкс се усмихна на Декър.
— Знам, изглежда доста английско… да имаш иконом, имам предвид. И глупаво. Но не ми пука! Харесва ми!
Ларкс настани Декър до себе си на дългата маса. Марс седна между две жени, а Ланкастър между двама мъже. Срещу Декър беше Джени Ларкс, а баща ѝ — начело на масата.
Докато се хранеха, Декър попита:
— Какво знаете за Дейвид Кац?
— За Дейвид ли? — Ларкс попи устни със салфетката си. — Появи се в града преди много години. Беше млад, умен и страшно амбициозен.
— Казаха ми, че когато е пристигнал, вече е бил доста богат.
— И аз чух същото.
— А знаете ли как е спечелил парите си? — попита Декър.
— Не съвсем. Май ставаше въпрос за търговия с акции или облигации, но не съм сигурен.
Междувременно жените до Марс го заговориха.
— Приличате на атлет — каза брюнетката отляво. — Да не сте професионален спортист?
— Играх футбол в колежа. Исках да стигна до НФЛ, но така и не успях.
— Струва ми се, че и сега ще ви вземат.
— Не съм убеден. Момчетата там са много по-едри и бързи, отколкото по мое време.
Жената от дясната му страна посочи Декър и попита:
— Откъде се познавате?
— Веднъж ми спаси живота.
— Да не е някакво ченге?
— Той е един от най-добрите разследващи полицаи.
— Не прилича на такъв.
— Защо? Те как изглеждат?
— Не знам… Като в сериалите, предполагам.
— Тях Декър ще ги сложи в малкия си джоб.
Мъжът от дясната страна на Ланкастър си отчупваше от хляба, без да я изпуска от поглед. Тя забеляза, че той я следи, и се обърна към него.
— Отдавна ли работите за господин Ларкс?
— Има ли значение? — отвърна той, но когато мъжът от другата ѝ страна направи гримаса, този веднага се поправи: — Исках да кажа, да, от около петнайсет години. Добър шеф е.
— А с какво се занимавате?
— С всичко, което ми бъде възложено — отвърна мъжът с усмивка, която вероятно смяташе за очарователна.
Ланкастър не се усмихна. Насочи вниманието си към храната и помоли сервитьора да ѝ налее още вино.
— Защо се интересуваш от Дейвид Кац? — обърна се Ларкс към Декър.
— Били ли сте някога в „Американ Грил“?
Ларкс се засмя.
— Не е по вкуса ми. Отдавна не ям бургери и пържени картофи. И предпочитам вино вместо бира.
Джени, която седеше точно срещу Декър, попита:
— Споменахте, че някой е наел професионален убиец да ликвидира Кац.
Декър кимна и насочи вниманието си към нея, а баща ѝ изправи гръб и се облегна на стола си.
— Точно така.
— Но защо ще го прави? Рейчъл винаги е била чудесна с всички.
— Добре ли я познавате?
— Мога да кажа, че сме приятелки. Научих много от нея за това как да се държа в обществото. Започнах работа при татко, а тя е в бизнеса доста отдавна. Приемам я като ментор.
— И трябва да призная, че се справяш отлично — обади се гордо баща ѝ.
Декър явно не успя да прикрие изненадата си, защото Джени се усмихна иронично и каза:
— Променила съм се от последната ни среща, господин Декър. Вече имам магистърска степен по бизнес администрация.
— Радвам се да го чуя, госпожице Ларкс.
— Просто Джени. Вие ме спасихте от онази отрепка преди две години. Заслужавате да ми говорите на малко име.
— Добре, Джени. Кога за последен път разговаря с Кац?
— Сигурно е било преди около седмица. Обядвахме, поговорихме си…
— Тя добре ли изглеждаше?
— Да, не забелязах нищо необичайно.
— Какво смяташ, че става, Декър? — попита Ларкс.
— Не съм сигурен. Някой е искал да я убие. Съпругът ѝ също беше убит.
— Но това беше отдавна. А и полицията залови убиеца.
— Не, не го залови. Един човек наистина влезе в затвора, но той не е убиецът на Дейвид Кац и останалите трима. Въпросният човек се върна в града и също беше убит.
— Чакай малко! Вярно! — възкликна Ларкс. — Спомням си, че чух нещо… Как му беше името?
— Мерил Хокинс.
— Да. Гледах го по новините. Четворното убийство разтърси целия град. И сега ги твърдиш, че Хокинс е невинен?
Декър забеляза, че Джени Ларкс потрепна при думите на баща си.
— Какво има? — попита я той.
— Спомних си нещо, което Рейчъл каза.
— Кога?
— Последния път, когато говорихме. Обсъждахме нещо, свързано с бизнеса, и тя го спомена.
— Какво е споменала?
— Беше странно. — Джени се замисли. — Нещо за греховете и сенките.
— Старите грехове хвърлят дълги сенки? — обади се Ланкастър, която явно следеше разговора им.
— Да, това беше! — посочи я Джени. — Старите грехове хвърлят дълги сенки.