Декър взе лаптопа, въведе името Уилям Пейтън, добави към него „Американ Грил“ и потърси информация. Не откри абсолютно никакви данни за дългогодишния управител на ресторанта.
Извади телефона си и разгледа снимките, които беше направил на стажантите, включително на онзи Даниъл. Стажантите, които никога не се задържаха. После се замисли за онзи мъж в рамката на прозорчето към кухнята. Да, в погледа му със сигурност се четеше подозрение.
Декър се върна към строителните планове и си припомни думите на Ърл Ланкастър:
Единственият начин да оправдаят използването на толкова много бетон е да изкопаят мазе под цялата площ на ресторанта.
Но както бе изтъкнал самият Ърл, защо му е трябвало на Дейвид Кац да прахосва толкова време, пари и усилия за изграждането на сервизни помещения, от които едва ли някога би имал нужда? И ако под ресторанта имаше подземни стаи и складове, до тях трябваше да се стига по някакъв начин, нали? Трябваше да има врата. И стълби. Какво ли се криеше там?
Мери Ланкастър позвъни двайсетина минути по-късно.
— Дълъг душ — измърмори Декър.
— Трябваше да се облека и да си изсуша косата, и то с гаден махмурлук — отвърна тя. — Ърл ми каза от какво си се интересувал. Накъде водят всички тези въпроси?
— Подозирам, че под „Американ Грил“ има друго помещение.
— С каква цел?
— Нямам представа. Но Ърл не може да намери друго обяснение за огромните количества бетон, които са използвали. Може би това е причината Рейчъл Кац да скрие документите, които намерих. Именно в тях се съдържат данните за допълнителния бетон.
— С други думи, тя е знаела за съществуването на подземните помещения.
— Кац ми каза, че се е запознала със съпруга си на сляпа среща. Шест месеца по-късно се оженили. Било е след отварянето на ресторанта.
— Значи е възможно и да не е знаела, така ли?
— Поне в онзи момент. Това обяснява и защо строителите са покривали обекта с платнища, защо са използвали фирма от друг щат и защо са наели строителна техника. Не са искали никой да разбере какво правят.
— А Фред Палмър спомена, че оборудването, което са взели, е било много по-мощно от необходимото. Явно са имали нужда от тези машини, за да направят достатъчно голям изкоп.
— Именно. Предполагам, че на даден етап от строителния процес е трябвало да уведомят общинските власти за промяната в плановете и да получат съответните разрешителни. Но също така предполагам, че няма закон, който да забранява на хората да правят мазета под ресторантите си.
— Все отнякъде трябва да се влиза в мазето — отбеляза Ланкастър.
— Една сервитьорка в „Грил“ ми разказа интересни неща — отвърна Декър и ѝ обясни набързо за стажантите, които не се задържат дълго в заведението, за сервитьорите, които напускат след една година, и за управителя и кухненския персонал, които работят там от самото начало.
— Добре, струва ми се доста странно — каза Ланкастър. — Какво според теб правят в онова помещение под ресторанта? Нещо, свързано с наркотици?
— Ако е така, става въпрос за необичаен наркобизнес.
— Което значи, че Кац не е бил невинна жертва. Бил е замесен в тази история. Ето защо са го убили.
— Да, явно някой е искал да го отстрани от пътя си.
— Но защо са убили и семейство Ричардс?
— Дон Ричардс е отпуснал кредита за „Грил“. Може това да е връзката. Чудя се нещо…
— Какво?
— Чудя се дали Кац някога е изплатил кредита — отвърна Декър.
66
— Добре, имам една лоша новина и… още една лоша новина. С коя да започна?
Декър разговаряше с Алекс Джеймисън по мобилния си телефон.
— Едва ли има значение — каза той.
— Ударихме на камък със списъка на офшорките. Не успяваме да открием абсолютно нищо за тях.
— Ясно.
— Колкото до татуировките на онези двамата — проверих ги във всички бази данни и отново без резултат. Повечето татуировки са добре известни. Но Бюрото никога не е попадало на подобна комбинация. Странна смесица от нацистки, арийски и расистки символи.
— Благодаря ти, че провери.
— Не, не. Явно не разбираш, Декър. Някои хора тук буквално откачиха. Необичайно е ФБР да не може да открие информация за каквото и да било. Ами ако съответните групировки са започнали да си сътрудничат, да споделят ресурси, да координират терористични действия, да вършат неща, които не са по силите на всяка поотделно?
— Искаш да кажеш, че информацията за офшорните компании е защитена прекалено добре, а татуировките може да са сигнал за терористична заплаха от нов вид?
— Именно! Когато разказах всичко на Богарт, той много се притесни.