— Този кредит дължим ли е все още?
Тинсдейл отвори няколко нови прозореца в програмата, с която работеше, и обяви:
— Не. Кац е изплатил и него.
— Кога?
— Момент да проверя… Тук пише, че е погасен напълно една година след като е бил изтеглен.
— Но нали сградата е била завършена след смъртта му? — каза Декър.
— Да, така е. Когато го убиха, проектът вече беше в процес на реализиране — сви рамене Тинсдейл. — Вероятно отново става въпрос за набиране на средства от частни инвеститори и предсрочно погасяване.
— Дон Ричардс ли е работил по всички тези кредити?
— Абсолютно. Той беше човекът, който обслужваше Дейвид Кац, така да се каже.
— А Рейчъл Кац теглила ли е кредити от вашата банка?
— Не. Тя дори няма сметка при нас. Подозирам, че има приятели с дълбоки джобове и не се нуждае от банкови кредити. Рейчъл Кац определено има пари.
— Няма лошо, стига да си ги е спечелила — отбеляза сухо Ланкастър.
Когато излязоха навън, Декър погледна небето.
— Смятахме, че единствената сделка, по която са работили Кац и Ричардс, е онзи кредит за „Американ Грил“, а се оказа, че грешим. Имало е още две кредитни линии плюс заема за старата фабрика.
— Добре, но какъв извод ще си направим, освен че някои хора имат много късмет и много пари? — попита Ланкастър.
— Когато някой изплаща огромни кредити удивително бързо с оправданието, че е получил „инвестиции“ от офшорни компании, това означава само едно — каза Декър и погледна партньорката си.
Ланкастър кимна.
— Дейвид Кац се е занимавал с пране на пари.
— Именно. Питам се дали след смъртта му Рейчъл Кац е поела и този бизнес.
67
Декър и Ланкастър седяха срещу Бил Пейтън в малкия му офис в „Американ Грил“. Пейтън беше едър мъж, висок почти един и деветдесет и тежък сто килограма, с широки рамене и мускулести ръце. Късо подстриганата му коса бе започнала да побелява на слепоочията. И макар че беше прехвърлил шейсет, имаше вид на човек, който може да повдигне камион от лежанка.
— Благодаря, че ни отделихте от времето си — каза Ланкастър.
— Няма проблем. Как е госпожа Кац?
— Все още не е дошла в съзнание — отвърна Ланкастър. — Но лекарите не губят надежда.
Декър извади една снимка от найлонов джоб за документи и я плъзна към Пейтън.
— Познавате ли го?
Пейтън придърпа снимката с пръст.
— Не, кой е той?
— Човекът, който се опита да убие Рейчъл Кац. Беше застрелян малко след това. Казва се Ерик Тайсън. Бивш военен.
— Не, никога не съм го виждал, не и тук… Но мога да разпитам персонала. Работата е там, че госпожа Кац рядко идваше в ресторанта.
— Но тя е негов собственик — подчерта Ланкастър.
— Вярно е. И все пак „Грил“ не е нищо особено предвид мащабите на бизнес империята, която тя ръководи — каза Пейтън и се усмихна. — Но пък ми има доверие и ме остави да управлявам ресторанта, както направи и съпругът ѝ.
— Вие сте тук от самото начало, нали? — попита Декър.
— Да. Дейвид Кац ме нае още навремето.
— Предполагам, че сте работили и в други ресторанти преди това.
— Бих казал, че познавам бизнеса добре.
— Май не е никак лесен. Доста заведения фалират.
— Така е. Конкуренцията в Бърлингтън също се увеличи. Но се справяме.
— Бяхте ли тук по време на строителството? — попита Декър.
— Да, Дейвид ме взе в екипа си още когато стартираше, за да се почувствам по-ангажиран с процеса по създаването и разработването на ресторанта.
— Как бихте описали Дейвид Кац?
— Отличен професионалист, много всеотдаен. Впоследствие открих същите качества и у съпругата му. — Пейтън погледна часовника си и попита: — Нещо друго?
— Какво ще стане с бизнеса, ако Рейчъл Кац не се възстанови? — поинтересува се Декър.
— Нямам представа — отвърна Пейтън. — Предполагам, че това зависи от завещанието ѝ, от волята на роднините… Надявам се да не се стигне дотам.
— Ние също — каза Декър. — Е, благодаря ви за отделеното време. — Той извади от джоба си друга снимка на Ерик Тайсън и я подаде на Пейтън. — Свържете се с нас, ако някой си спомни да го е виждал в ресторанта.
Пейтън взе снимката, без да я погледне.
— Непременно.
Декър и Ланкастър се сбогуваха с него и излязоха навън.
— Е? — каза Ланкастър.
Декър измъкна найлоновия джоб със снимката.
— Май се сдобихме с отличен отпечатък. А сега да проверим дали господин Пейтън е този, за когото се представя.