Декър остави Ланкастър и снимката в полицейското управление и продължи към болницата, където Марс отново беше застанал на пост в стаята на Кац.
— Няма промяна, а? — попита Декър и седна до него.
Марс поклати глава.
— Трябва да ти кажа нещо — заяви Декър и му изложи теорията си относно схемата за пране на пари.
— Смяташ, че и тя е замесена, така ли? — отвърна Марс и погледна Кан.
— Не съм сигурен, но ми се струва малко вероятно да не е знаела. Получава финансиране от източници, до които дори ФБР няма достъп.
Марс кимна замислено.
— Възможно е това да е причината за гузната ѝ съвест и всички онези странни неща, които каза.
— Съгласен съм. Срещнахме се с управителя на „Американ Грил“. Вече имаме негови отпечатъци. Мери ще ги провери в базата данни.
— Какво очаквате да научите?
— Не става въпрос само за пране на пари, Мелвин. Предполагам, че са замесени и в още нещо. За прането на пари едва ли се нуждаеш от огромно мазе под ресторанта. Нуждаеш се от законен бизнес, през който да прекарваш мръсните пари. Чрез него трупаш активи и си осигуряваш чист паричен поток. Всички онези проекти, в които инвестира Кац, са именно за това.
— Но ти подозираш, че има и друго. Какво може да бъде?
— Не знам — сви рамене Декър. — Но по всяка вероятност Дейвид Кац и Дон Ричардс са били убити, защото нещо се е объркало.
— Какво например?
— Нещо в техния бизнес. Някой се е почувствал застрашен по някакъв начин. От единия или и от двамата. Убили са ги и са хвърлили вината върху Мерил Хокинс с помощта на дъщеря му.
— А тя какво е спечелила?
— Преродила се е. Нов живот, ново… всичко. Издигнала се е от дъното. И то изключително бързо.
— Като Одри Хепбърн в „Моята прекрасна лейди“. Един от любимите ми филми.
Декър го погледна развеселен.
— Не приличаш на някой, който си пада по „Моята прекрасна лейди“.
— Този филм разказва за такива като мен, Декър. Трябваше да работя върху себе си всеки ден, всеки час, всяка секунда, както докато растях в Западен Тексас, така и докато лежах в затвора. А също и после, след като излязох.
— Защо просто не бъдеш себе си?
— Лесно ти е да го кажеш.
Декър се замисли.
— Да, предполагам, че си прав.
— По онова време бях звездата на гимназията. После и на колежа. Всички ме обожаваха. Целият щат. Бях герой, но нямах право да се храня на една маса с тях. Нито да излизам с дъщерите им.
Декър хвърли поглед към Кац.
— Джени Ларкс каза, че Кац ѝ е била ментор. Показвала ѝ как се прави бизнес.
— Чух го. И?
— Кац твърди, че не я познава, но се чудя дали не е изиграла същата роля и в живота на Мици Гардинър.
— Чакай малко, смяташ, че Гардинър е била Хепбърн?
— Което означава, че Рейчъл Кац е влязла в ролята на Рекс Харисън.
68
— Ние… Вижте… струва ми се, че има проблем.
Декър се взираше в Брад Гардинър, който стоеше на прага на дома си бял като платно и целият трепереше. Декър току-що беше почукал на вратата, а Гардинър му беше отворил.
— Какъв проблем? — попита Декър.
— Мици… Заключила се е в спалнята и отказва да излезе. И… и мисля, че има пистолет. Заплашва да се самоубие… или да застреля всеки, който влезе през вратата.
— Повикахте ли полиция?
— Аз… Не. Не знам какво да правя.
— Има ли някой с нея? Синът ви?
— Не, той е на училище, слава богу!
— Някой друг?
— Освободих прислужницата, когато… когато нещата излязоха от контрол.
— Защо сте си у дома по това време?
— Забравих едни документи. Върнах се да ги взема. Мици се разкрещя, когато се опитах да отворя вратата на спалнята.
— Добре, взела ли е някакви наркотици? Пила ли е алкохол?
Гардинър едва се сдържаше да не избухне в плач.
— Не знам. Какво става, по дяволите?
— Покажете ми къде е Мици.
Декър го последва по коридора и след секунди двамата се озоваха пред вратата на спалнята.
— Скъпа, господин Декър е тук.
— Разкарай го от дома ми! — изкрещя Мици.
— Госпожо Гардинър? — каза Декър.
В следващия миг и двамата отскочиха назад, защото тя стреля през вратата.
Куршумът прониза дървото, прелетя покрай тях и се заби в стената зад гърба им.
— За бога! — извика Гардинър и се свлече разтреперан на пода.
Декър се наведе и допълзя до него.
— Какъв е пистолетът ѝ?
— Има… има зиг-зауер. Аз ѝ го купих. Тя сама си го избра.
— Какъв модел?
— Ами…
— Помислете!
— Р238.
— Как изглежда?
— Малък е. Събира се в дамската ѝ чанта.