— Мини зиг трийсет и осми калибър автоматик?
— Да, този.
— Стандартен пълнител или нещо по-специално?
— Не, стандартен.
Декър кимна.
— Обадете се в полицията и чакайте колегите до входната врата.
— Какво правите двамата там? — изкрещя Мици и изстреля нов куршум през вратата.
Гардинър хвърли последен поглед към спалнята и запълзя на четири крака по коридора. После се изправи и хукна навън. Декър мина встрани от вратата на спалнята, стана и каза:
— Мици, аз съм Еймъс Декър.
— Казах ти да изчезваш от дома ми, копеле мръсно!
— Трябва да поговорим.
— За какво? Съсипа ми живота! За какво друго можем да говорим, боклук такъв?
— И как точно ти съсипах живота?
Отекна нов изстрел. Куршумът се заби в стената на една педя под първите два.
— Много добре знаеш как. Ти… ти изкопа цялата тази гадост отпреди толкова години. Без да ти пука как ще се отрази на хората. Как ще се отрази на мен! Мръсник такъв! — изкрещя Мици Гардинър.
Последва нов изстрел. Декър трепна, когато куршумът прониза вратата, но не помръдна от мястото си.
— Никога не съм искал да ти навредя.
— Как пък не! Точно това целиш!
Тя стреля отново и този път куршумът отцепи голяма треска.
— Виж, ако спреш да стреляш, можем да поговорим.
— Няма да говоря с теб. Ще се самоубия.
— Защо ще се самоубиваш?
— Защото с живота ми е свършено!
— Съпругът ти не смята така. Нито пък синът ти.
— Да не си посмял да говориш за сина ми! Той е единственото хубаво нещо, което някога ми се е случвало!
— Непременно ще трябва да поговорим за него, след като възнамеряваш да го оставиш без майка.
Мици заплака. Декър я чуваше съвсем ясно през вратата.
Той реши да рискува и надникна в спалнята през една от дупките от куршуми. Мици Гардинър лежеше на леглото. Беше само по тениска; виждаха се голите ѝ дълги и бледи крака. Пистолетът беше в дясната ѝ ръка.
— Мици, мога да ти помогна, ако ми позволиш.
— Никой не може да ми помогне. Вече не.
— Аз не смятам така.
— Нали ти казах да се раз караш!
Декър приклекна рязко, тъй като този път Мици Гардинър стреля не по вратата, а през стената. Куршумът трябва да беше ударил пирон под мазилката или нещо подобно, защото се отклони под странен ъгъл и едва не попадна в лицето на Декър.
Той остана ниско наведен; дишаше тежко и се чудеше кога ли ще дойдат ченгетата.
— Не мога да те оставя в това състояние. Опасявам се, че ще се нараниш.
— Правиш се на Шерлок, а? Няма просто да се нараня, идиот такъв! Имам доста по-сериозни намерения.
— Рейчъл Кац не би искала да ти се случи нещо лошо, Мици. Тя ти помогна да промениш живота си. А сега лежи в болница и се бори за собствения си живот.
Мълчание. Изминаха няколко секунди.
— Не знаеш нищо!
— Знам много, Мици. Но бих искал да науча още повече.
— Идваш тук и… и ме обвиняваш, че съм натопила собствения си баща.
— Тогава ми кажи, че не си го направила. Кажи ми, че си невинна.
— И да го направя, няма да ми повярваш.
— Опитай.
Тя отвърна със сподавен глас:
— Виж… сложно е.
— Повярвай ми, наясно съм. Но защо ли подозирам, че Рейчъл Кац изобщо не е знаела какво предстои? Ти също не си била предупредена какво ще последва, нали, Мици? Някой ви е използвал. И двете. И сте си мислили, че няма как да се измъкнете от капана.
— Аз… аз не искам да говоря затова.
— Ще ти се наложи.
— Майната ти, Декър!
Той се метна на пода точно когато куршумът прониза вратата. Миг по-късно скочи на крака, хвърли се върху вратата и я разби. Мици го гледаше изумено как се втурва към леглото. Тя се прицели в него и натисна спусъка.
Щрак. Щрак.
Той издърпа пистолета от ръката ѝ и го прибра в джоба си. После я погледна и обясни:
— Стандартният пълнител на твоя мини зиг-зауер побира седем патрона. — Погледна дупките във вратата и стената и допълни: — Току-що изстреля последния.
Декър се обърна с гръб към нея, а тя се зави с един чаршаф и изкрещя:
— Изчезвай оттук!
— Не мога. Трябва да изчакам полицията.
Тя сякаш се обърка.
— Защо?
— Като за начало, защото се опита да убиеш мен и мъжа си.
— Не е вярно. Исках да ви накарам да ме оставите на мира.
— Не съм убеден, че съдът ще приеме това обяснение. Стреляш ли по някого, значи имаш намерение да го убиеш.
Устните ѝ затрепериха.
— Искаш да кажеш, че ще отида в затвора? Но аз съм невинна!
— Като баща ти, нали? Той също беше невинен. Но въпреки това отиде в затвора. А после някой го застреля. Не го остави да умре спокойно.