Декър седна на ръба на леглото и я погледна.
— Сега е моментът, Мици. Намираш се на кръстопът. Време е да вземеш правилното решение. Да поправиш грешките, които си допуснала. Ще го направиш ли? Ще намериш ли сили?
— Какво ще стане, ако откажа?
Тя присви крака под себе си и се загърна по-плътно със завивките.
— Много просто. Ще отидеш в затвора.
— И бездруго ще отида.
— Не е задължително. А може да си останеш вкъщи и да чакаш някой да се опита да те убие, както постъпиха с Рейчъл Кац.
Декър погледна към нощното шкафче и се изплаши, като видя полупразно шишенце хапчета.
— Колко взе? — попита рязко той.
— Не много — отвърна колебливо тя.
— Какво означава това?
— Четири-пет.
Декър вдигна шишенцето и прочете етикета.
— За бога, Мици! — извика той, грабна телефона, набра 911 и помоли да изпратят линейка. Колкото се може по-бързо. Евентуална свръхдоза.
Тя се облегна на таблото на спалнята и се огледа. А после каза с усмивка:
— Животът ми е перфектен, нали?
— Ти ми кажи.
— Не виждаш ли? Прекрасен дом, прекрасен съпруг, прекрасно дете. — Мици отви голите си крака и продължи: — Прекрасно тяло! — Почука зъбите си с пръст. — Прекрасни фасети, които да скрият грозните почернели зъби. — Загърна се отново и усмивката ѝ помръкна. — Грозното и черното обаче остават скрити. Не мога да се отърва от тях. Те винаги ще бъдат с мен.
— Но ти си се променила. Положила си много усилия. Проявила си воля и решителност. Не всеки би могъл да се похвали с подобно нещо.
— Аз… аз трябваше да го направя или да умра — отвърна Мици и изгледа предизвикателно Декър. — Избрах да живея.
— Радвам се. Имаш семейство. И син, който разчита на теб. Така че отново трябва да избереш живота.
Устните ѝ потрепериха. Тя разтърка очи.
— Но сега… всичко свърши. Не знам какво… какво…
Декър забеляза, че очите ѝ се премрежват, а чертите на лицето ѝ се отпускат. Той изчака няколко секунди и попита с тих спокоен глас:
— Случайно да имаш „Наркан“?
Мици Гардинър се усмихна и поклати глава.
— Той е за наркоманите. Аз не съм наркоманка. Вече не. Аз съм господарката на имението. Аз съм принцеса. А принцесите са съвършени, всички това казват.
— Сигурна ли си, че си взела само четири-пет хапчета? — попита Декър.
Тя се протегна като котка.
— Може и да са били повече. Не си спомням — отвърна, отпусна се назад и затвори очи.
— Не заспивай, Мици! Не заспивай!
Декър седна до нея и я зашлеви през лицето. Шамарът не можеше да замени дори половин доза „Наркан“, но той трябваше да направи нещо.
— Ей! — ядоса се тя и замахна към него. — Ти… ти ме удари.
— Натопила си баща си. Защо?
Тя не отговори.
— Защо? — повтори Декър и я разтърси. — Говори!
— Направих го за дрога.
— За дрога? Имаш предвид за теб?
Мици махна с ръка.
— Глупости. За мама. Морфин. За интравенозно… вливане. Чист морфин. Направо от болницата. Давах ѝ го, д-докато умря. И тя… умря в м-мир. Само това… успях да направя за нея. Но все пак е… н-нещо, нали?
— Да. Кой ти даде морфина?
— Те.
— Кои са те?
Тя отново махна с ръка.
— Ти знаеш. Те!
После се прозя и затвори очи.
Декър я зашлеви отново. Този път Мици не се оплака. Но и не отвори очи.
В далечината се чуваха сирени.
Той я сграбчи за раменете и я задържа изправена, докато тялото ѝ не започна да се накланя настрани.
— Какво ти обещаха, Мици? Нов живот? Ново… какво? Рейчъл Кац ли ти помогна? Тя ли ти беше ментор?
— Тя е д-добър човек — промълви Мици. — Тя м-ми помогна.
— Не се съмнявам. И така, убили са съпруга ѝ и Дон Ричардс. И останалите. И са натопили баща ти.
— Натопиха… го.
— Как се свързаха с теб?
— Ка… Кар…
— Карл Стивънс. Да, той е бил посредникът. Но за кого работеше Карл?
— Той е мъртъв. Ти ми каза… той е м-мъртъв.
Сирените приближаваха.
— Той е мъртъв, но ти не си. Разкажи ми какво стана.
Тя поклати глава.
— П-прекалено к-късно е.
— Никога не е късно да кажеш истината.
Мици Гардинър се свлече на една страна. Декър я зашлеви отново. Никакъв резултат. Сирените се чуваха все по-силно. После замлъкнаха. Линейката беше пред вратата.
— Да, Карл Стивънс е мъртъв. Но за кого работеше той? Тези хора имат ли нещо общо с „Американ Грил“? Бил Пейтън? Познаваш ли го? Пейтън?
Тя отвори очи.
— Пей-тън.
— Да, Пейтън. Управителят на „Американ Грил“. Той ли се свърза с теб? Той ли поиска да натопиш Мерил? — Декър яростно я разтърси. — Той ли беше?