— Така излиза. Мици твърди, че съпругът ѝ не е знаел нищо за миналото ѝ. Или ме е излъгала, или действително не подозира, че бракът ѝ е предварително уреден.
— Дори да приемем, че е така… защо е трябвало да си правят целия този труд, за да дадат на Мици втори шанс в живота? — каза Ланкастър.
— Тя им е помогнала, като е натопила баща си за четири убийства. Искали са да я държат под контрол.
Ланкастър поклати глава и отвърна:
— Добре, но ако са се страхували, че може да проговори, защо просто не са я убили? Тези типове не се притесняват да решават проблемите си чрез насилие. А и Мици не е била важна фигура в плановете им.
— Вероятно са се притеснявали, че още едно убийство, толкова скоро след предишните, ще накара полицията да заподозре нещо нередно и да започне да рови. След като намерихме онези улики, всички бяха убедени, че убиецът е Мерил. Знам го по-добре от всеки друг.
— Очевидно се е получило — отбеляза Марс.
Декър изглеждаше умислен.
— Ако Гардинър и Кац проговорят, ще разберем какво всъщност става.
— Очакванията на лекарите бяха други, но Кац още не е дошла в съзнание. Гардинър също не е прескочила трапа — каза Ланкастър. — Чухте какво обясни докторът за евентуалното състояние на паметта ѝ дори да дойде на себе си. Не съм сигурна, че можем да разчитаме на тях двете.
— Съгласен съм — отвърна Декър. — Основната ни цел е „Американ Грил“. Трябва да открием какво става там.
— Добре, но нямаме основателна причина да поискаме заповед за обиск и да претърсим подземните помещения — изтъкна Ланкастър.
— А ако ги помолим любезно? — обади се Марс.
Декър поклати глава.
— Този Бил Пейтън с пълно право ще заяви, че единственият човек, който може да ни разреши достъп до помещенията на „Грил“, лежи в безсъзнание в болницата. А не е никак добра идея да споделим подозренията си с Пейтън и после да се окаже, че и той е замесен в тази история. Стори ми се доста потаен.
— Какво ще правим тогава? — попита Марс.
Декър погледна Ланкастър.
— Проверихте ли отпечатъците му?
— Да. Не открихме нищо. Няма го в системата.
— Липсата на досие не означава нищо. Няма ли как да се разровим по-надълбоко? Да проучим миналото му. С какво се е занимавал например, преди да дойде тук.
— Можем. Просто не знам колко назад във времето трябва да се върнем. След като не е в системата, трудно ще му направим профил. Предполагам, че страната е пълна с хора на име Бил Пейтън.
— Така си е. Вече проверих в интернет и не намерих нищо, което да ни върши работа. Но трябва да измислим начин да проникнем в онези тайни помещения — каза Декър.
— Съгласна съм, само че не виждам как ще стане.
— Ако Кац дойде в съзнание, можем да поискаме съгласието ѝ.
— Да, но е напълно възможно тя никога да не се върне в съзнание — каза Ланкастър.
— Тогава ще опитаме нещо друго — отвърна Декър.
— Какво?
— Досега бяхме твърде пасивни. И те ни водят за носа. Писна ми!
— Е, и?
— Този път ние ще действаме първи!
70
Обаждането постъпи в един през нощта. От „Американ Грил“ излизал дим. Вероятно ставало въпрос за пожар. Отзоваха се два противопожарни екипа плюс полицейски патрул.
Декър, Марс и Ланкастър вървяха по петите на ченгетата от „Палежи“, които пристъпиха към обгърнатия в облаци пушек ресторант. Пожарникарите съобщиха, че са видели само дим, но не и пламъци.
Логично беше, тъй като димките, поставени по-рано на покрива и в контейнерите за боклук отзад, нямаше как да разпалят огън.
Декър погледна Чък Уолтърс, шефа на отдел „Палежи“.
— Струва ми се много подозрително, Чък. Трябва да проверим вътре и да открием откъде е тръгнал димът. Възможно е всичко това да е било за отвличане на вниманието, а в самия ресторант наистина да има нещо запалено, което да се разгори, след като си тръгнем.
Всъщност основания за подобни опасения нямаше, но Чък кимна и каза:
— Абсолютно. Човек никога не знае какво може да се крие вътре.
— Именно — съгласи се Декър.
Да се надяваме, че сега вече ще научим.
Пожарникарите разбиха входната врата на заведението, с което незабавно задействаха алармата на охранителната система. Един от тях пристъпи към контролния панел и въведе специален код, с който я изключи.
— Системата генерира телефонно обаждане до предварително зададен номер — каза Ланкастър.
— На това се надявам — отвърна Декър.
Пожарникарите влязоха първи и след оглед, продължил двайсетина минути, обявиха, че всичко е наред.