— Добре. Трябва да претърсим всички помещения за наличието на запалителни материали — каза Декър и включи осветлението. — Проверете навсякъде! Действайте!
Беше ред на полицията.
Декър се насочи директно към кухнята, следван от Ланкастър и Марс. Беше просторна, безупречно чиста и подредена, всички маси и уреди бяха от неръждаема стомана. През следващия един час тримата я огледаха сантиметър по сантиметър.
Декър се облегна на една от масите с ръце, скръстени на гърдите.
— Няма да е лесно — обади се Ланкастър.
— Много хора влизат и излизат от кухнята, включително такива, които не са посветени в тайната. Затова входът ще е добре замаскиран. И същевременно — леснодостъпен.
Ланкастър се огледа.
— Не виждам нищо, което да отговаря на това описание. Освен ако не търсим капак в пода.
— Навсякъде има плочки. Капак в пода ще бие на очи — отвърна Марс.
Декър се оттласна от масата и влезе в голямото хладилно помещение. Беше около три метра дълго и два и половина широко. Той затрепери от студ, докато проверяваше внимателно всички рафтове и наредените по тях хранителни продукти. После излезе и го огледа от външната страна.
— Някой да има ролетка?
Ланкастър и Марс нямаха, но един от полицаите му донесе измервателно колело от багажника на патрулния си автомобил, което използваше при възстановки на пътни инциденти.
Декър взе колелото и премери от външната страна дължината на хладилното помещение, а след това и ширината.
Запамети размерите, после влезе вътре и направи същото. Сравни резултатите и каза:
— Разминаването в дължината е шейсет сантиметра. Тази стена е с шейсет сантиметра по-дълга отвън, отколкото отвътре. Ширините не съвпадат с повече от четиресет сантиметра.
— Но как е възможно? — учуди се Ланкастър. — Да не би да има носеща стена отзад или отстрани?
— Защо ще е само зад хладилното, а не по цялата дължина на кухнята? — попита Марс.
Декър влезе отново в хладилното, следван от Марс и Ланкастър, и се насочи право към задната стена.
— Мелвин, помогни ми със стелажите.
Двамата едри мъже отместиха тежките стелажи, отрупани с хранителни продукти. Когато приключиха, пред тях се появи най-обикновена на вид стена. Декър я освети внимателно. Накрая приклекна и опипа долния ѝ ръб.
Ланкастър започна да зъзне.
— Какво ще кажете да побързаме? И да приключим, преди да получа хипотермия.
Декър се изправи и огледа стената.
— Не виждам бутон или нещо такова. Всъщност подобно решение би било прекалено рисковано. Някой влиза по случайност, вижда го, натиска го и, хоп, тайната ти е разкрита!
— Не забелязвам и процепи в стената — отбеляза Марс. — Дори да има тайна врата, просто не я виждам.
Декър огледа стелажите, които бяха преместили.
— С тези рафтове отпред и с всичката храна върху тях, никой не би могъл дори да се приближи до нея.
— Какво означава това?
Декър опря длани в стената.
— Означава, че стената може да е врата.
Той запъна крака в пода и натисна. Цялата стена се отмести назад. Вляво се показа врата. Декър я отвори и видя началото на тясно стълбище.
— Сезам, отвори се! — измърмори Марс.
Тримата заслизаха по стълбите в индианска нишка и се озоваха в съвсем тъмно помещение. Включиха фенерчетата си.
Видяха бюра, карти по стените, компютри, телефони, стелажи с дрехи, купчини дебели папки, всевъзможна офис техника… Една част от помещението беше отделена с дълга завеса и образуваше ниша с размери два на три метра. Лампите изведнъж светнаха и когато Марс и Декър се обърнаха, видяха, че Ланкастър е намерила ключа за осветлението.
— Не обичам да стоя на тъмно — каза тя и изключи фенерчето си.
— За бога, какво е това място? — удиви се Марс.
Декър пристъпи към едно от бюрата. В ъгъла му имаше някаква машина. Той разгледа нещата, разпръснати по плота.
— Тук произвеждат фалшиви самоличности — обяви Декър и взе някаква шофьорска книжка от Вирджиния.
От снимката го гледаше млад мъж. Франк Сондърс, роден през 1993 г., местожителство Маклейн, Вирджиния.
— Видях този младеж да работи в ресторанта като стажант. Но се казваше Даниъл, а не Франк.
Марс държеше в едната си ръка цяло тесте кредитни карти, а в другата — американски паспорти и свидетелства за раждане.
— Не съм специалист, но тези ми изглеждат съвсем като истински.
Ланкастър дръпна завесата и пред погледа ѝ се разкри полева операционна. Върху метална маса бяха подредени най-различни хирургически инструменти. До нея имаше бутилки с кислород, манипулационна лампа на колелца и стойка за венозни инфузии, от която висяха празни банки. Покрай стената бяха разположени най-различни пациентни монитори.