— Започвам да се плаша! — възкликна Ланкастър. — Наистина ли са оперирали хора тук, долу? — Тя посочи големия умивалник в ъгъла на нишата. — Сигурно там са си миели ръцете, преди да започнат.
Марс разглеждаше стелажите с дрехи.
— Осигурили са всичко необходимо. Както за мъже, така и за жени. — Той вдигна една перука и добави: — Включително и подобни неща.
Върху всяко бюро имаше поне по един компютър, а до него — купища документи. Декър взе няколко листа, оставени най-отгоре.
— Какво е това? — каза Ланкастър и пристъпи към него.
— Списък с градове из цялата страна. До всеки град е поставен знак X. — Той посочи картите на стената. — Вероятно документите са свързани с червените и зелените точки върху картите. Изглежда, са проникнали дори и в най-големите градове.
Декър взе друг документ.
— Прилича на биография. Дата на раждане, професионален опит, семейно положение… — Впери поглед в долния ъгъл на страницата и прочете на глас: — „Гардинър и съдружници“.
— Брад Гардинър? — попита Ланкастър.
— Да, той нали се занимава с наемане на персонал.
— Което не е незаконно — каза Марс, огледа се и добави: — Но онова, което са вършили тук, определено е.
— Колко е законно, зависи от това кого назначаваш на съответните работни места — отвърна Декър.
Той огледа операционната маса и хирургическите инструменти.
— Очевидно са правили пластични операции. Дрехите, перуките, фалшивите шофьорски книжки, паспорти, актове за раждане, измислените биографии… Все неща, необходими за създаването на нова самоличност. След което Брад Гардинър е предлагал тези хора на различни длъжности из цялата страна. А той не се е занимавал с подбор на сервитьорки или камериерки. Ставало е въпрос за позиции в огромни финансови и технологични корпорации, в лобистки компании и в държавната администрация. Това ми каза Мици.
— Добре, но какви са тези хора? — попита Ланкастър.
— Хора, създадени тук — отвърна Декър.
— Но все пак трябва да са имали подходящ професионален опит — обади се Марс. — Не можеш да започнеш работа в „Голдман Сакс“, „Гугъл“, „Дженерал Електрик“ или в правителството просто ей така и да не знаеш какво да правиш.
— О, сигурен съм, че са знаели какво да правят — отвърна Декър. — Сега вече е напълно ясно, че не са се занимавали само с пране на пари.
— Какво искаш да кажеш? — попита Ланкастър.
— Изпирали са хора. Или по-точно, самоличности.
71
— Как така сте го изтървали, по дяволите? — извика Ланкастър, вперила поглед в двамата цивилни полицаи, на които беше възложила да наблюдават апартамента на Бил Пейтън.
Беше се върнала в полицейското управление след щателен обиск в подземното помещение на „Американ Грил“.
— Той беше там, Ланкастър — оправда се по-едрият от двамата полицаи. — И в един момент просто изчезна.
Партньорът му кимна.
— Когато ни звънна и ни каза да го доведем в управлението, почукахме на вратата. Когато не получихме отговор, разбихме бравата, влязохме и претърсихме целия апартамент, но от него нямаше и следа.
— Пейтън живее в жилищен блок — каза Декър. — Сетихте ли се да претърсите цялата сграда?
— Бяхме покрили предния и задния вход.
— Може да се е скрил в друг апартамент, когато сте влезли в сградата, и да се е измъкнал, докато сте претърсвали жилището му — посочи Декър. — Ако е разбрал, че го наблюдавате, и е решил да ви следи.
— Да, предполагам, че е възможно — призна единият полицай.
— Няма какво да предполагаш — скастри го Ланкастър. — Точно това е направил.
Когато колегите ѝ излязоха от стаята, тя избухна:
— Идиоти! Беше ни в ръцете, Декър! В ръцете! Знаехме, че ще получи обаждането от охранителната система. И това ще го подплаши. А тези глупаци са успели да го изтърват!
— Откакто започнахме да разследваме този случай, непрекъснато изчезват хора — отвърна Декър с горчива ирония.
— Какво ще правим сега?
— Очаква ни куп информация, която да анализираме.
— Екипът ми събира уликите от подземното помещение. А те са тонове. Всички компютри са защитени с пароли. Според криминалистите харддисковете са чисти. Това означава, че държат цялата информация в някой облак, до който нямаме достъп.
— Но там има и други улики. Шофьорски книжки, паспорти, документи.
— Значи смяташ, че са изпирали хора?
— Стажантите в „Грил“. Мисля, че са идвали в Бърлингтън именно с тази цел. Получавали са нова самоличност, възможно е да са променяли външния им вид с пластични операции, след което са заминавали за други градове, където най-вероятно са имали позиции, осигурени от Брад Гардинър.