— Но за какво им е било да го правят?
— Не знам.
— И защо в Бърлингтън, Охайо?
— Подозирам, че тази операция е в ход, откакто съществува „Американ Грил“. Подземното помещение обяснява използваните количества бетон. Ето защо строителите са покривали изкопа и основите.
— Което означава, че Дейвид Кац е бил замесен от първия ден.
— Не виждам как е възможно да е било другояче. Освен това е изплащал предсрочно всичките си кредити.
— А Бил Пейтън?
— И той е част от схемата от самото ѝ начало. Знаел е за подземното помещение. Затова е изчезнал. Пейтън е достатъчно умен, за да се сети какво правим. Разбрал е, че сме си измислили пожара като повод да влезем и да претърсим ресторанта.
— Един добър адвокат няма да допусне тези улики да стигнат до съда. Влязохме без заповед за обиск, а оправданието за пожара може да не издържи в съдебната зала.
— Ще го мислим, когато стигнем дотам. В момента повече ме вълнува онова, което се е случило тук, Мери.
— Защо са убили Дейвид Кац и семейство Ричардс?
— Лошите се избиват помежду си, когато се почувстват застрашени. Възможно е Кац да е поискал повече пари за услугите си. Или може да се е уплашил и да е възнамерявал да разкаже всичко на ченгетата.
— А Ричардс?
— Банкерът ни каза, че той е бил човекът, който е отпускал кредитите на Кац. Нищо чудно хората, които стоят зад всичко това, да са се притеснили, че Кац е споделил с него прекалено много. Вече предположихме, че покрай наркосделките си със сина на Ричардс Карл Стивънс е научил за разговорите между тях двамата. Стивънс сигурно е казал на някого и така се е стигнало до решението да хвърлят вината върху Мерил Хокинс.
— Защото той е познавал Мици.
— Възможно е самият Стивънс да е предложил да натопят Хокинс. Той е знаел за зависимостта на Мици от наркотиците, бил е наясно и със състоянието на майка ѝ и нуждата ѝ от обезболяващи. Но Мерил не е бил глупав. Трябва да е разбрал, че дъщеря му го е натопила. Не е знаел само причината. Сигурно е решил, че Мици е загазила по някакъв начин. Не е казал нищо, защото не е искал да утежнява нито нейното положение, нито това на жена си.
— Но после е срещнал Карл Стивънс в затвора. И Стивънс се е разприказвал. Хокинс е научил истината или поне част от нея.
— Тогава си е татуирал онази стрела, която пронизва звездата, все едно се отрича от дъщеря си. След което е дошъл тук с намерението да докаже, че е невинен.
— И някой го уби — каза Ланкастър. — Но как са разбрали какво е намислил?
— Възможно е Стивънс да се е свързал с някого навън и да му е съобщил, че Хокинс излиза от затвора. И когато Мерил е дошъл тук, са решили да се отърват от него, за да не им създава проблеми.
— За радост, успя да ни намери, преди да го ликвидират.
— Няма да ни е много радостно, ако не открием истината — отвърна Декър.
— Гардинър и Пейтън ни се изплъзнаха. Смяташ ли, че в даден момент двамата ще се срещнат?
— Всичко е възможно. Гардинър успя да ме преметне, но беше уплашен. И не от жена си, която стреляше по нас през вратата.
— Уплашил се е от хората, с които се е забъркал.
— Разбираемо е предвид престъпленията, които са извършили до момента.
Телефонът на Декър иззвъня. Беше Джеймисън.
— Здравей, Алекс, в момента съм зает и…
Тя го прекъсна.
— Екипът ни пристига в Бърлингтън.
— Моля? Мислех, че сте в Ню Хампшър.
— Бяхме. Но изведнъж се оказа, че друго разследване е с по-висок приоритет.
— Кое?
— Твоето.
72
Рос Богарт беше олицетворение на федералните агенти, които хората очакват да видят по телевизията. Висок, привлекателен, в отлична физическа форма, с остри черти и будни очи. Излъчваше компетентност. Но достойнствата му не се изчерпваха с външния му вид. Богарт беше роден за следовател, обичаше професията си и често работеше извънредно.
Тод Милиган беше почти копие на своя шеф с тази разлика, че бе по-нисък с няколко сантиметра и с десетина години по-млад. Двамата с Декър имаха известни търкания в началото на съвместната си работа, но отдавна ги бяха загърбили. А и Декър веднъж му спаси живота, което също помогна да стоплят отношенията си.
Екипът на ФБР кацна на най-близкото регионално летище и пристигна направо в Бърлингтън. Богарт беше уведомил Декър, че предпочита да се срещнат в хотела вместо в полицейското управление. Затова всички се бяха събрали в стаята му в Резидънс Ин, включително Ланкастър и Мелвин Марс. Богарт и Милиган носеха черни костюми, колосани бели ризи и вратовръзки на фини райета. Израженията им бяха делови и непроницаеми. Алекс Джеймисън беше с черен костюм с панталон, бяла риза и обувки с нисък ток. Изглеждаше угрижена.