— Ланкастър, много ми е приятно. Отдавна не сме се виждали — каза Богарт.
— Така се случи, че с Декър отново работим заедно. Като в доброто старо време.
— Защо сте тук, Рос? — попита Декър. — Така и не ми обясни.
Богарт се облегна на стената и скръсти ръце на гърдите си.
— Открихме информация за две от офшорните фирми, чиито имена си изпратил на Алекс.
— Онези, които осигуряват финансиране на Рейчъл Кац?
— Да. Финансовите им взаимоотношения са започнали много по-рано. Още по времето, когато Дейвид Кац е ръководел целия бизнес.
— И какво открихте? — попита Ланкастър.
— И двете компании са основани от бизнесмен с доказани връзки с руски олигарх. Затова сме тук.
— Руски олигарх да върти бизнес в Бърлингтън, Охайо? — възкликна Ланкастър. — Няма логика.
— Очевидно има — отвърна Богарт. — Просто ние не я виждаме.
Ланкастър погледна Декър.
— Това не го очаквах.
— Онова помещение под „Американ Грил“… — започна Декър. — Предполагахме, че става въпрос за фалшифициране на самоличности. Създаване на нова идентичност за определени хора и изпращането им на ключови места с помощта на фирмата за подбор на персонал, ръководена от Брад Гардинър.
— Ами ако става въпрос за шпионаж? — попита Джеймисън.
— Именно — кимна Ланкастър. — Законните компании не разполагат с печатници за фалшиви шофьорски книжки и паспорти под ресторантите си. Подобни неща се правят единствено с престъпни намерения.
Декър, който пишеше нещо в телефона си, вдигна глава и каза:
— Трябва да открием Гардинър и Пейтън. И да проверим целия бизнес на Гардинър.
— Не знаехме за Брад Гардинър — отвърна Богарт. — Сега ще се заемем и с него. Казвате, че е изчезнал, така ли?
— Заедно с Бил Пейтън, управителя на „Американ Грил“. Колко иронично само…
— Кое? — попита Богарт.
— Ресторантът се казва „Американ Грил“, при положение че е финансиран от руски олигарх — обясни Декър и се замисли за нещо съвсем друго. — Татуировките на онези двамата…
— Какво за тях?
— Арийска нация, неонацисти, Ку-клукс-клан.
— Да?
— Имаше още една.
Богарт се замисли за момент, след което поклати глава.
— Коя по-точно?
— KI.
— Мислех, че е нещо, свързано с Клана — каза Джеймисън.
— Аз също. Наистина има един символ на Ку-клукс-клан, който много прилича на него — отвърна Декър и вдигна телефона си. — Но реших да проверя нещо друго, след като спомена за руската връзка.
— И? — попита Богарт.
— През четиресетте години така се е наричала една от службите за външно разузнаване на Русия. Очевидно това е съкращение от Комитет за информация.
— По дяволите! — извика Джеймисън.
Богарт изглеждаше силно заинтригуван.
— Какво място заема в тази история една стара разузнавателна агенция, която най-вероятно отдавна не съществува? — попита той.
— Очаквам с нетърпение да задам този въпрос на Бил Пейтън, или както е там истинското му име, и да чуя какво ще ми каже — отвърна Декър.
— Но Дейвид Кац е построил „Американ Грил“ преди петнайсет години — каза Ланкастър. — Да не искаш да кажеш, че руснаците са замесени от самото начало?
— Много хора смятат, че руснаците ни шпионират сравнително отскоро — обясни Богарт. — Но всъщност не е така. Наводнили са страната ни с шпиони веднага след началото на Студената война.
— Но все пак говорим за шпионска операция тук, в Бърлингтън… — недоумяваше Ланкастър.
— Бърлингтън е лесна мишена — продължи Богарт. — Местната полиция разполага с ограничени ресурси. А и повечето хора, които са получавали нова самоличност, не са оставали в Бърлингтън. Предполагам, че Гардинър ги е разпращал из цялата страна. Градът ви е играел ролята на отправен пункт.
— Картата, която открихме в подземието, го потвърждава — отбеляза Декър. — Обхванали са цялата страна, включително най-големите градове.
— В такъв случай Гардинър е предател! — възкликна Ланкастър. — Пейтън също!
— Ако изобщо са американци — отвърна Богарт. — Ще трябва първо да ги открием и да го докажем. Ще мобилизирам още ресурси, но трябва да действаме изключително предпазливо. Нямаме представа кой още може да бъде замесен. Затова не исках да идваме в управлението.