— Чакайте малко! — погледна го изумено Ланкастър. — Искате да кажете, че…
— Иска да каже, Мери, че никой не е извън подозрение — заяви Декър. — И аз съм съгласен с него.
Тя изглеждаше изненадана, но замълча.
Богарт се обърна към Декър:
— Досега си бил на фронта. Познаваш обстановката по-добре от нас. Как трябва да процедираме според теб?
— Първо трябва да обявим за издирване Пейтън и Гардинър. Да осигурим денонощна охрана на Рейчъл Кац и Мици Гардинър. В момента те са единствените свидетели, които имаме. Трябва да извадим заповед за обиск на офиса на Брад Гардинър. Да се надяваме, че ще открием в кои компании са назначени хората им и на какви длъжности. — Декър погледна Марс и добави: — Опасявам се, че Рейчъл Кац е била посветена във всичко това.
— Но си е затваряла устата и е правела каквото ѝ наредят — каза той.
— Така изглежда.
— Може да не е имала избор — опита се да я защити Марс.
— Винаги имаш избор дали да станеш предател, или да постъпиш достойно — заяви Милиган.
— А Мици Гардинър? — попита Ланкастър.
— Обикновена наркоманка, изпратила баща си в затвора — отвърна Декър. — Вероятно не е знаела за шпионската операция… не е било и необходимо.
— Но защо Брад Гардинър се е оженил за нея? — чудеше се Ланкастър.
— Какъв по-добър начин да си гарантират, че Мици няма да направи някоя глупост, от това да прикрепят към нея един от доверените си хора, който да я наблюдава всеки ден? На всичко отгоре Мици се е превърнала в любяща съпруга и грижовна майка. Подобно стечение на обстоятелствата го устройвало напълно. Хем играел роля, хем бил възнаграден щедро за нея. Да тънеш в богатство не е най-лошият начин да изживееш живота си.
— Бих предпочела да си остана неомъжена — отвърна Джеймисън.
— Ще направим всичко, което изброи, и ще претърсим офисите на Гардинър — обобщи Богарт. — Нещо друго?
— Трябва да сортираме и да анализираме уликите, открити в подземието на „Трил“.
— Извадили сте голям късмет с този пожар. Идеална възможност да претърсите мястото и да откриете подземното помещение — каза Богарт, вперил многозначителен поглед в Декър.
— Винаги се възползвам от късмета си — отвърна той. — Дори ако се налага да си го създам.
73
— Опразнили са го изцяло — заяви Богарт по телефона. — В офиса на Гардинър не е останало абсолютно нищо. Явно са имали резервен план за действие в подобни ситуации. Веднага след като си го уплашил, Гардинър е организирал разчистването на офиса. Същото е положението и в апартамента на Пейтън. И да е имало нещо, вече го няма.
— Трябва да научим колкото се може повече за тях, Рос — отвърна Декър. — И в апартамента на Пейтън, и в офиса на Гардинър сигурно е пълно с техни отпечатъци.
— Вече изпратих екип да се погрижи за това. Що се отнася до „стажантите“ в „Грил“, за които ми разказа…
— Да?
— Съмнявам се, че някой от тях ще се появи на работа. Пейтън би трябвало да ги е предупредил. Но за всеки случай пратих хора да наблюдават ресторанта. Издирваме къде са живели и ще обискираме и техните домове.
— Уведомете ме, ако има някакво развитие — каза Декър.
— А ти какво ще правиш?
— Ще си припомня нещо.
Декър седеше срещу Ланкастър в дома ѝ. В коридора Ърл и Санди се приготвяха да излизат.
Санди влетя в хола. Тя беше огнено кълбо от енергия, винаги в добро настроение, докато не изпаднеше в отчаяние, което ставаше за броени секунди. Беше облякла само единия ръкав на палтото си, а шапката ѝ за ски беше нахлупена върху очите ѝ. Дръпна я нагоре и заяви:
— Познавам те. Ти си партньорът на мама. Ти си Еймъс Декър.
— А ти си Сандра Ланкастър. — Тази размяна на реплики беше стар ритуал, който двамата неизменно спазваха.
Ърл влезе в дневната и хвана Санди за ръката.
— Ще се върнем след малко — каза той, като погледна първо Декър, а после жена си.
— Добре, скъпи, благодаря ти — отвърна Ланкастър.
Когато бащата и дъщерята излязоха, Декър попита бившата си партньорка:
— Всичко наред ли е?
— Наслаждаваме се на живота ден за ден, час за час. Трябва да ти кажа, че Ърл се просълзи, когато му предадох какво ми каза онази вечер. И ти е безкрайно благодарен, че ми наля малко ум.
— Просто изразих мнението си, Мери. Не мога да те съдя, защото никога не съм бил на твоето място.
— Попречи ми да направя огромна грешка. Когато нещо се обърка, човек има нужда от подкрепата на близките си. Не бива да ги отблъсква.
— Съгласен съм.