— Радвам се да го чуя.
— Добре — каза Чилдрес. — Тя готова ли е да говори?
— Сега ще проверим.
Всички влязоха в стаята. Двете легла бяха събрани едно до друго, Кац лежеше на лявото, Гардинър — на дясното.
Мици още не беше дошла в съзнание. Имаше вид на човек, потънал в дълбок сън. Декър погледна към Кац. Тя стенеше едва доловимо и потрепваше леко, сякаш изпитваше болка.
— И сега какво? — попита рязко Чилдрес, който крачеше нервно из стаята. — Ще проговори ли, или ме повикахте напразно?
— Лекарят ще дойде всеки момент — отвърна Ланкастър.
Чилдрес продължи да крачи напред-назад и да клати глава. Погледна към Декър и каза:
— Чух, че в града са пристигнали агенти на ФБР. Имат ли някакъв напредък?
— Не, доколкото знам — отвърна Декър. — Противникът явно се е подготвил добре за евентуална евакуация.
— Разбрах, че Брад Гардинър ви се е изплъзнал — продължи Чилдрес с известно задоволство.
— Успял е да се изплъзне на доста хора — уточни Ланкастър, сякаш за да се оправдае.
Той я погледна.
— Мери, Декър няма нужда да го защитаваш.
— Допуснах грешка — призна си Декър, — но в своя защита ще кажа, че по същото време Мици Гардинър стреляше по мен.
Думите му като че ли уталожиха гнева на Чилдрес.
— Да, предполагам, че и аз бих го изпуснал при тези обстоятелства. — Той се обърна към Ланкастър: — Къде е докторът?
След секунда в стаята влезе лекарка в синя униформа, която ги поздрави.
— Как е Кац? — попита Декър.
— Госпожа Кац е в стабилно състояние. Намаляваме постепенно дозата на болкоуспокояващите, които ѝ даваме. Организмът ѝ е претърпял по-сериозни вътрешни увреждания, отколкото предполагахме първоначално. Беше на ръба. — Тя погледна монитора до леглото на Кац. — Не мога да ви гарантирам, че ще бъде в състояние да говори. Трябва да сте наясно, че основната ми грижа е състоянието на пациентите. Видя ли, че разговорът се отразява неблагоприятно на госпожа Кац, незабавно ще го прекратя. Разбрахме ли се?
Чилдрес не остана доволен от казаното и отвърна рязко:
— Разбрахме се. Да действаме тогава. Важно е.
Лекарката отиде до стойката за венозни инфузии и завъртя някакви копчета. Цяла минута не се случи абсолютно нищо, след което Кац се размърда в леглото си. Всички пристъпиха крачка напред, когато клепачите ѝ потрепнаха и се отвориха. Миг по-късно тя отново затвори очи.
Лекарката я наблюдаваше внимателно. Кац пак отвори очи и бавно се огледа. Когато видя Марс, тя се усмихна мило.
— Ти… ти спаси… — Гласът ѝ заглъхна и клепачите ѝ натежаха.
Марс я хвана за ръката и също се усмихна.
— С всеки изминал ден състоянието ти се подобрява, Рейчъл. Лекарите казват, че се справяш отлично.
Декър пристъпи напред и застана до Марс.
— Рейчъл, в състояние ли си да отговориш на няколко въпроса?
Тя го погледна и сбърчи чело.
— Въпроси ли?
— Да. Спомняш ли си какво се случи?
Кац се пресегна и докосна рамото си.
— С-стреляха по мен.
— Да. Някой се опита да те убие.
— Кой?
— Едва ли го познаваш. Наемник, изпратен да те ликвидира.
— Н-не разбирам.
Марс отново стисна ръката ѝ.
— Тъкмо ми обясняваше, че истината има различни нюанси, Рейчъл. Спомняш ли си?
Тя бавно кимна.
— В този случай нюансите на истината ще те направят свободна.
— Открихме помещението под „Американ Грил“ — каза Декър.
Искаше да види реакцията ѝ, макар и силно повлияна от лекарствата, които приемаше.
Тя преглътна с усилие.
Нати също пристъпи напред, последва го и Чилдрес.
— Госпожо Кац — започна Нати, — знаем за Бил Пейтън и Брад Гардинър. Жена му лежи на съседното легло. Едва не умря от свръхдоза.
Кац ги изгледа един по един и попита с треперещи устни:
— М-мици?
— Да — потвърди Чилдрес. — Доста хора загинаха и се нуждаем от отговори, за да не загинат и други.
По лицето на Кац започнаха да се стичат сълзи и тя се разтрепери цялата. Включи се някаква аларма на един от мониторите. Лекарката веднага пусна системата и Кац потъна в сън, а алармата замлъкна.
— Това е всичко засега.
— Но тя не ни каза нищо! — възрази Чилдрес.
Нати постави ръка на рамото на шефа си.
— Ще се върнем отново. Ще научим каквото ни интересува. Но сега трябва да си почива. Да я оставим на спокойствие.
Чилдрес направи недоволна физиономия, обърна се към Декър и вдигна рамене.
— Добре, само да не се проточва.
— Няма — отвърна Нати.
Декър изгледа Нати, преди да се обърне към Марс, който продължаваше да държи Кац за ръка и да се взира в нея. Изтри с пръст една сълза от лицето ѝ.