Телефонът му изпиука. Съобщение. От Ланкастър.
Много съм ти ядосана, но съжалявам, че възложиха случая на Нати. Не бих го пожелала и на най-големия си враг. А ти не си такъв. Поне засега. М.
Декър прибра телефона в джоба си и въздъхна.
Завръщането в родния му град се превръщаше в кошмар.
22
Понякога модернизирането на кварталите създаваше проблеми. Изведнъж имотите се оказваха прекалено скъпи за онези, които бяха живели там, преди старите сгради да бъдат съборени и заменени отдалеч по-луксозни, превръщайки района в желано място за богатите.
Това си мислеше Декър, докато се разхождаше из квартала, в който бяха успели да открият Хокинс и да го арестуват по подозрение в четворно убийство.
По онова време този квартал имаше славата на военна зона. Тук се сключваха наркосделки, а бандите воюваха за територия и клиенти. Тук пристигаха коли от предградията и образуваха опашки по улиците, подобно на богомолци пред дискоса в църква с тази разлика, че парите, които се даваха, нямаше да донесат утеха и подкрепа на никого, защото наркотиците причиняваха само нещастие. Изоставените сгради бяха свърталища на наркомани и гангстери. Като патрулен полицай, а после и като следовател в отдел „Убийства“, Декър беше прекарвал много време в тази част на града. В някои години тук се извършваше по едно убийство седмично. Всеки имаше оръжие и никой не се притесняваше да го използва.
Сега кварталът беше застроен с лъскави жилищни сгради, хубави магазинчета и заведения. Имаше дори „Старбъкс“. На мястото на изоставен склад, чиито прозорци някога бяха заковани, имаше градинка. Декър трябваше да признае, че всичко изглежда много по-добре.
Спокойно можеха да снимат филм за „Холмарк“, без да променят абсолютно нищо.
Двамата с Ланкастър бяха дошли тук след разпита на Хокинс. В съзнанието на Декър изплува картина на квартала — мизерен, какъвто беше преди тринайсет години. Градинката изчезна. От новите сгради не остана и следа, улиците отново бяха осеяни с дупки и боклуци. По тротоарите се влачеха наркомани, из тъмните улички се спотайваха дилъри, които предлагаха стоката си. Клиентите пристигаха с пари в брой и си тръгваха с предпочитания от тях наркотик.
Естествено, имаше и проститутки, защото те, както бе установил Декър, вървяха ръка за ръка с наркопласьорите. Почти всички проститутки се дрогираха и бяха готови на какво ли не, само и само да изкарат пари за дневната си доза. Новата жилищна сграда, пред която стоеше Декър, се превърна в изоставена шивашка фабрика с разхвърляни по пода дюшеци, където се извършваха сексуалните услуги.
Мерил Хокинс бе вървял именно по тези улици под проливния дъжд. Заради лошото време не бяха успели да открият никой, който да потвърди версията му. Ако казваше истината и наистина се бе разхождал в бурята, защо го беше направил? И защо при разпита беше скрил тази истина от Декър и Ланкастър? Та нали тя можеше да му помогне? Мълчанието само му бе навредило. Трябваше просто да каже името на човек, когото е срещнал, те щяха да проверят думите му и той можеше да се окаже свободен.
Декър потърси нещо в паметта си. Нещо далеч по-скорошно.
— Онази нощ беше на система. Спомням си, че я видях.
— Да, но през половината време в банката нямаше обезболяващи. Не можехме да си ги позволим. Заради гадните застрахователни кампании! — Мици Гардинър се сепна, постави ръка пред устата си и добави: — Съжалявам, това е болна тема.
— Значи майка ви е имала застраховка?
— Да, но преди да съкратят баща ми. След това не можеха да плащат вноските. А и нямаше как да сключат нова полица, тъй като мама вече се беше разболяла от рак.
— Какво направи баща ви?
— Хващаше се на всяка работа, която успееше да намери… не отказваше нищо, а с парите купуваше каквото можеше и откъдето можеше.
Дали онази нощ Мерил Хокинс не беше излязъл, за да търси на черния пазар болкоуспокояващи за страдащата си съпруга? Адвокатът му изтъкна тази възможност по време на процеса. И така да беше, пак можеше да е извършил убийствата. Имал бе достатъчно време да направи и едното, и другото.
Но дори Хокинс да бе купил обезболяващи, при обиска не бяха намерили нищо у него. Как изобщо беше възможно да се върне от най-големия наркопазар в Бърлингтън без грам дрога в джобовете си? От друга страна… нищо чудно да бе проявил предпазливост. Половината от нещата, които се продаваха тук, можеха да убият и здрав човек.