Явно помещението беше ремонтирано и Декър нямаше какво повече да гледа. Припомни си първия път, когато бе видял скривалището. Панелът беше свален — просто изрязан, а после върнат на място. Следите не бяха заличени добре, което обясняваше защо полицаите го бяха открили толкова бързо.
Декър си спомняше, че зад отвора имаше доста пространство. Именно там бяха открили кутията с пистолета. По тях нямаше отпечатъци. Декър огледа пода. Дрешникът беше застлан с мокет, като че ли същият от едно време. Той коленичи и освети пода.
Какво правиш, Декър? Да не би да си въобразяваш, че ще откриеш улика върху проклетия мокет? След толкова години?
Най-сетне си призна, че е започнал да се хваща за сламки. До момента не беше открил нито една насочваща следа. Нито при разследването на онези престъпления отпреди години, нито на убийството на Мерил Хокинс.
Той се изправи и излезе от спалнята.
Само за да се сблъска със стена от полицаи, зад които стоеше ухиленият до уши Блейк Нати.
24
Килията бе същата, в която Декър, представяйки се за адвокат, се бе срещнал с арестанта, направил самопризнания за убийството на семейството му.
Декър не знаеше дали нарочно са избрали същата килия, но се съмняваше, че съвпадението е случайно. Някой се опитваше да му изпрати послание.
Първият знак бяха ченгетата, които го очакваха в някогашния дом на семейство Хокинс. Прочетоха му правата и го обвиниха в намеса в полицейско разследване, което бе вторият, по-ясен, но и по-примитивен знак.
Декър обаче беше изключително търпелив човек. Стоеше облегнат на бетонната стена и чакаше. Знаеха къде да го намерят. И в някакъв момент щяха да дойдат при него, защото той не можеше да отиде при тях.
Час по-късно пред стоманените решетки се появи фигура, която определено го изненада.
Сали Бримър не изглеждаше никак доволна да го види в арестантска килия. Той вдигна поглед към нея и каза:
— Госпожице Бримър, надявам се, че денят ви върви добре.
— Очевидно по-добре от вашия.
— Така си е.
Тя пристъпи към решетките и зашепна:
— Защо го направихте? Знаете, че Блейк ви мрази.
— Не ме интересува дали ме мрази. Имам работа и си я върша.
— Но вие не сте служител на управлението. Каквото и да се е случило, то не е ваш проблем.
— Мой проблем е, ако съм помогнал да изпратят невинен човек в затвора.
— Наистина ли вярвате, че Хокинс е невинен?
— Ще се изразя така: сега изпитвам много по-големи съмнения относно вината му, отколкото преди.
— Добре, но има ли значение? Той е мъртъв.
— За мен има. За паметта му също. Да не забравяме, че дъщеря му смята, че баща ѝ е убил четирима души.
Лицето на Бримър поруменя.
— Много ви бях ядосана, когато ме излъгахте онзи път.
— Поех пълна отговорност за случилото се. Не исках да пострадате заради мен.
— Знам, че онзи човек е бил съучастник в убийството на семейството ви. Аз май… останах изненадана, че не сте го убили в килията.
— Не бях сигурен, че го е направил. Имах известни съмнения. — Декър помълча и добави: — Държа да съм сигурен, госпожице Бримър. Напълно сигурен. Така съм устроен.
— Разбирам. Повдигнах темата само защото… — Тя се озърна и сниши глас: — Само защото и аз бих постъпила по същия начин.
Декър стана и отиде до стоманените решетки, които ги разделяха.
— Ще ми направите ли една услуга?
Тя се отдръпна и го изгледа предпазливо.
— Каква?
— Трябва да прегледам досиетата от убийствата на Ричардс и Кац.
— Мислех, че сте ги прочели. Онзи ден видях един колега да отнася кашоните в заседателната зала.
— Заех се с издирването на евентуални свидетели и не успях, преди… преди да се озова тук.
— Но нали сте ги чели, когато сте разследвали случая? Чувала съм, че не забравяте нищо.
Сега Декър отстъпи крачка назад и извърна поглед.
— Навремето не прочетох всички документи. Особено заключението на патолога.
— Защо?
— Защото показания по тези въпроси даваше той, а не аз.
Бримър сякаш не му повярва. Накрая Декър я погледна и каза:
— Издъних се, госпожице Бримър. Току-що бях назначен в отдел „Убийства“ и това беше първият случай, който разследвах. От самото начало реших, че Хокинс е виновен. Не обърнах достатъчно внимание на някои неща, които трябваше да ми направят впечатление.