— Господин началник, не ви видях по-рано — каза Дикърсън. — Ще ми обясните ли какво става? След като капитан Милър е упълномощил Декър да…
— Това е самата истина, Ваша Чест. Но след като преразгледахме този въпрос, стигнахме до извода, че господин Декър, който отдавна не е служител на нашето управление, може да създаде правни проблеми за градската управа на Бърлингтън, в случай че излезе извън законовата рамка, докато извършва разследване от наше име. И действително открихме, че господин Декър е влязъл в някогашното жилище на господин Хокинс без надлежно издадена заповед за обиск…
— Не се нуждаех от заповед, тъй като имах разрешение от собственика на имота — прекъсна го Декър.
Чилдрес продължи невъзмутимо:
— Дори да е така, няма как да следим господин Декър непрекъснато, за да сме сигурни, че той спазва закона. Полицейското управление го уведоми официално да прекрати участието си в разследването, но той не се подчини. Нямахме друг избор, освен да го арестуваме. Затова днес се изправя пред съда.
Дикърсън изглеждаше разколебан, но все пак попита:
— Доколкото си спомням, преди две години господин Декър разкри кой стои зад ужасяващата стрелба в гимназията, нали?
— Точно така — отвърна Чилдрес. — Управлението дори го награди с почетна грамота за работата му по случая и аз го аплодирах редом с всички останали. В това няма нищо лично, Ваша Чест. Много харесвам господин Декър, но трябва да ръководя цяло полицейско управление и не мога да гледам със скръстени ръце как някой уронва престижа му.
— Добре, разбрах позицията ви.
— Господин съдия — намеси се Бейли, — това е изслушване за определяне на мярката за неотклонение и възможност обвиняемият да пледира виновен или невинен.
— Невинен — каза мигновено Декър.
— Наехте ли си адвокат, господин Декър? — попита съдията.
— Все още не, господин съдия. Заел съм се с този въпрос, в случай че се окаже необходимо.
Декър погледна Чилдрес и забеляза, че той го наблюдава с мрачно изражение.
Бейли отново взе думата:
— Поради предишните връзки на господин Декър с полицейското управление и настоящата му работа във ФБР не възразяваме той да бъде освободен без парична гаранция.
Чилдрес пристъпи напред и заяви:
— Намирам за наложително да опресня информацията, с която разполага госпожа Бейли, Ваша Чест. Господин Декър вече не е свързан с този град. Той го напусна преди две години. И очевидно сега не работи за полицейското управление, което е една от причините да бъде тук днес. Доколкото знам, той може би вече не работи и за ФБР, което напълно лишава от основание доводите на госпожа Бейли.
— Наистина ли смятате, че господин Декър може да се укрие от правосъдието? — попита Дикърсън.
Чилдрес разпери ръце и заяви с възможно най-искрен глас:
— С риск да се повторя ще заявя, че бях най-големият почитател на господин Декър, когато работеше при нас. Но оттогава мина доста време и той сякаш се е променил. Освен това, честно казано, фактът, че пренебрегна разпореждането на полицията да не разследва случая, никак не вдъхва доверие.
Дикърсън погледна Декър.
— Вярно ли е това?
— Аз съм служител на ФБР. И съм свързан с този град.
— Боя се, че това не отговаря на истината — намеси се отново Чилдрес. — Господин Декър не притежава дом или каквато и да било друга собственост в Бърлингтън. Няма работа, нито…
— Семейството ми е погребано тук — каза тихо Декър, вперил поглед не в Чилдрес, а в съдия Дикърсън. — Затова се върнах. Да се поклоня на гробовете на жена ми и дъщеря ми, която преди няколко дни щеше да навърши четиринайсет. — Той помълча и добави: — Така че връзките ми с Бърлингтън са много дълбоки. Всъщност по-дълбоки от това едва ли могат да станат.
Нати цъкна с език и извъртя театрално очи. Чилдрес изглеждаше видимо раздразнен от думите на Декър. Но очите на Бейли се навлажниха и тя сведе глава.
Дикърсън кимна.
— Господин Декър, отбелязвам, че пледирате „невинен“, и ви освобождавам без гаранция. Ще определя дата за делото. Само ще ви помоля да уведомявате съда в случаите, когато възнамерявате да напускате града.