— Никъде няма да ходя, господин съдия, докато не разреша всичко това.
Дикърсън се прибра в кабинета си. Веднага щом вратата се затвори, Чилдрес застана пред Декър и го измери с поглед. След като съдията излезе, поведението му вече не беше същото — авторитетът и професионализмът отстъпиха място на заплашителна арогантност.
— Нямаш представа колко се радвам, че се върна в града, Декър. Защото непременно ще отидеш зад решетките. — Той погледна Нати и попита: — Какво беше наказанието за подобно престъпление?
— От една до три години. С възможност за удвояване при утежняващи обстоятелства.
Чилдрес изгледа самодоволно Декър.
— Остава да се надяваме да има и утежняващи обстоятелства.
Декър отвърна на погледа му.
— Явно не искаш убийството на Хокинс да бъде разкрито.
— Защо смяташ така? — отвърна Чилдрес, който продължаваше да се усмихва.
— Защото си възложил разследването на Нати. А той не може да разреши дори елементарната загадка защо си такъв мръсник.
Бейли се закашля и извърна глава.
— Мислиш се за по-умен от всички останали, а? — излая Чилдрес.
— Не. Но знам, че допуснах грешка при разследването на убийствата на Ричардс и Кац. И съм тук, за да я оправя.
— Единственото, което би трябвало да те интересува, е защитата по обвиненията, които са ти повдигнати.
— Не бих се тревожил за това.
— Нима? — ухили се още по-широко Чилдрес и хвърли поглед към Нати, преди отново да се обърне към Декър. — И защо мислиш така?
— Не смятам да си губя времето да ти обяснявам нещо, което няма да разбереш.
Чилдрес забоде пръст в гърдите му.
— Достатъчно умен съм, щом съм станал началник на цялото управление.
— Не, не си. Просто си се възползвал от един принцип.
— Да, прав си. Имам принципи.
— Не, казах принцип. В единствено число.
— За какво, по дяволите, говориш? — изгледа го объркано Чилдрес.
— Този принцип дори е кръстен на теб.
— Кой?
— Принципът на Питър — каза Декър и се обърна към Бейли: — Адвокатът ми ще се свърже с теб, Бет. Трябва само първо да си намеря някой.
— Благодаря, Еймъс — кимна тя. — Мога да ти препоръчам няколко души.
Декър погледна към Нати.
— Когато открия убийците на Хокинс, Ричардс и Кац, ще те уведомя.
— Изобщо няма да припарваш до тези случаи! — възрази гневно Нати.
— Някой се опита да ме убие — отвърна Декър. — Не прощавам такива неща.
— Работим и по твоя случай.
— Някакви улики?
— Казах, работим — повтори Нати. — Не те харесвам, Декър. И ти го знаеш. Но още по-малко харесвам онези, които се опитват да убиват полицаи. Така че който и да стои зад това, ще го пипна.
Чилдрес явно продължаваше да разсъждава върху думите на Декър.
— Няма закон, който да забранява агент на ФБР да разследва престъпление — заяви Декър.
— Знам, че не работиш по случая от името на ФБР — отвърна Нати.
— Въз основа на какво го твърдиш? — попита Декър.
— Въз основа на… на… това, че аз казвам така.
Бейли облещи очи при отговора на Нати, взе си куфарчето, след което се обърна невярващо към все още стъписания Чилдрес:
— Декър говореше за Принципа на Питър!
Чилдрес обаче продължаваше да гледа объркано.
— За бога, провери го в Гугъл! — каза му Бейли и излезе.
Декър я последва.
— Къде си мислиш, че отиваш? — извика след него Чилдрес.
Не получи отговор.
26
Декър тъкмо си беше легнал.
Арестът и съдебното заседание му се бяха отразили далеч по-сериозно, отколкото си позволяваше да покаже. И след като човек като Чилдрес му дишаше във врата, разкриването на истината щеше да стане по-трудно. Не че сега беше лесно.
Завъртя се на една страна и удари с юмрук по възглавницата, за да му стане по-удобна.
Абсолютната му памет беше и благословия, и проклятие. Тя му предоставяше изумителни инструменти, за да върши успешно работата си, но същевременно го затваряше в неразрушима затворническа килия от спомени, които при всеки друг човек щяха да избледнеят с времето.
Беше доволен, че Ланкастър вече не работи по случая, а Джеймисън се е върнала във Вашингтон. Предпочиташе сам да преодолява трудностите, свързани с това разследване. А след края му можеше да напусне Бюрото и да се захване с нещо друго. Всъщност може би изобщо нямаше да има този избор. Осъзнаваше, че недоволството на Богарт от решенията му да води собствени разследвания расте. ФБР олицетворяваше много неща и едно от тях беше бюрокрацията с нейните строги правила и процедури. Декър не можеше да продължи да ги пренебрегва, без да понесе съответните последствия.