Нищо чудно отново да остана сам след този случай.
Тъкмо преди да започне да се самосъжалява, на вратата се почука. Той изпуфтя и погледна часовника си. Наближаваше единайсет. Завъртя се на другата страна и затвори очи.
Ново почукване.
Реши да не обръща внимание.
Почукването премина в блъскане.
Декър скочи от леглото, обу си панталона, прекоси малката стая и рязко отвори вратата, готов да се скара с всекиго. Или нещо по-лошо, ако завареше Нати на прага.
Не беше Нати.
Пред него стоеше Мелвин Марс, висок почти метър и деветдесет, планина от мускули с тегло около сто и десет килограма.
Декър бе толкова изненадан, че примигна, след което затвори очи за секунда. Когато ги отвори, Марс продължаваше да стои на прага на стаята му.
— Не сънуваш, Декър — усмихна се той. — И не съм кошмар.
Двамата бяха бивши съперници по колежанските футболни терени и се бяха срещнали отново, когато Марс — номиниран някога за трофея „Хайсман“ и първи избор в драфта на НФЛ като полузащитник от Тексас — се бе озовал зад решетките, осъден на смърт за убийство. Малко преди да бъде екзекутиран, друг човек бе признал вината си за извършеното престъпление.
Декър му бе помогнал да докаже невинността си. Марс беше напълно оправдан и получи огромно парично обезщетение както от федералното правителство, така и от щата Тексас като компенсация за несправедливата присъда и жестокото расистко отношение на надзирателите в затвора. Беше собственик на жилищната сграда във Вашингтон, в която живееха Декър и Джеймисън, и отдаваше апартаменти под наем на онези, които работеха здраво, но въпреки това не можеха да си позволят високия жизнен стандарт на столицата. Марс си имаше приятелка, с която и той, и Декър се бяха запознали по време на друго разследване. Харпър Браун работеше за военното разузнаване. За разлика от Марс тя беше от богато семейство, но двамата мигновено си бяха допаднали. Последните новини, които Декър бе чул от тях, бяха от пътуването им из Средиземноморието.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Декър.
— Бях наблизо.
Декър го изгледа недоверчиво.
— Алекс ти се е обадила и ти е казала да дойдеш в Бърлингтън да ме държиш под око, нали? Защото в момента тя не може да го прави.
— Ще има ли значение, ако излъжа и кажа „не“?
— Влизай.
Декър затвори вратата след Марс, който се огледа.
— Човече, във ФБР сигурно ти плащат доста щедро, щом можеш да си позволиш толкова луксозно място. Този хотел е поне две класи над „Риц“.
— Навремето живеех тук.
— Знам, Декър. Килията ми в Тексас беше доста по-малка и нямаше прозорец.
— Имаш ли къде да отседнеш? Защото леглото е само едно.
— Вече си взех стая тук. И не съм посочил дата за напускане.
— Можеш да си позволиш по-хубав хотел.
— Никога не съм изпитвал нужда да живея в лукс.
— Съжалявам, че Алекс те е накарала да дойдеш.
— Тя се грижи за теб. Така правят приятелите.
— Каза ли ти какво става тук?
Марс се настани на единствения стол в стаята и кимна, а Декър седна на леглото.
— Да. Объркана история. Какво се случи след нейното заминаване?
Декър започна да разказва. Когато стигна до арестуването си, Марс вдигна ръка и възкликна:
— Чакай, чакай… бил си в ареста? Пари давам да го видя!
— Ситуацията може да се развие така, че да го видиш напълно безплатно. В деня за свиждания.
— Шегуваш се, нали?
— Имам врагове в този град.
— Не може да бъде, Декър — усмихна се широко Марс. — Ти си такъв симпатяга. Сигурен съм, че не би обидил никого.
— Нямаше нужда да идваш, Мелвин.
— Никой не може да ме застави да отида, където и да било. Прекарах двайсет години на едно място против волята си. Имам да наваксвам. Тук съм, защото искам.
— Къде е Харпър?
— Върна се на работа.
— Как беше из Средиземноморието?
— Вълшебно. През живота си не бях виждал толкова много вода. Западен Тексас е ужасно сухо място.
— Отношенията ви сериозни ли са?
— Ние просто се забавляваме, Еймъс. Точно това искаме от връзката си в момента. Ни повече, ни по-малко. — Марс се облегна на стола и се огледа. — Е, какво ще правим? Явно трябва да разрешиш две загадки. Една от далечното минало и друга — отпреди няколко дни.
— Но те са свързани, убеден съм.
— И така, Мерил Хокинс излиза от затвора, идва тук и ти казва, че е невинен. Иска ти и бившата ти партньорка да докажете невинността му и да изчистите името му. И същата вечер някой го убива.