Марс се надигна от мястото си, седна до своя приятел и преметна масивната си ръка върху широките му рамене.
— Такъв е животът, приятелю. Поднася ни и добро, и лошо. Но не бива да позволяваш на второто да засенчи първото, защото именно то е важното. Поддържай го живо и тогава ще се справиш с всичко. Библейска истина.
Марс и Декър се умълчаха, но всеки от тях бе наясно с чувствата и мислите на другия, както се случва често при близки приятели.
27
— Алекс нямаше да одобри това — отбеляза Марс.
На следващата сутрин двамата с Декър стояха пред шведската маса в ресторанта на Резидънс Ин. Беше отрупана с храни, които спокойно можеха да се нарекат кошмара на всеки кардиолог.
— Навремето обожавах тази част от деня — отвърна Декър и впери жаден поглед в тавите със сочни резенчета бекон, наденички и бъркани яйца, в купчините палачинки и гофрети, в бурканите с кленов сироп.
— Едва ли ти се е отразявало добре.
— Еймъс!
Двамата се обърнаха и видяха дребна съсухрена жена, която бързаше към тях с чиния курабийки в ръце. Беше прехвърлила осемдесет, а снежнобялата ѝ коса бе покрита с мрежичка.
— Разбрах, че си се върнал — каза тя и вдигна чинията. — Искаш ли да я вземеш цялата и да я занесеш на твоята маса като едно време? Аз съм ги правила.
— Здравей, Джун — отвърна Декър и откъсна поглед от курабийките едва след като Марс го смушка с лакът. Той се сепна и каза: — Много ти благодаря, но този път ще пропусна. Ще си взема само… портокалов сок и овесени ядки.
Джун го изгледа подозрително.
— Отслабнал си. Станал си кожа и кости. Да не си болен?
— Отдавна не съм бил в толкова добро здраве.
Погледът ѝ подсказваше, че се съмнява в думите му.
— Добре, дай ми знак, ако размислиш. — Тя погледна Марс и добави: — Приятелят ти също може да качи някой друг килограм.
Марс се ухили.
— Права сте, госпожо. Ще се заема с това, но от утре.
— Добре, добре — отвърна Джун и им обърна гръб.
Марс огледа храната на шведската маса и поклати глава.
— Човече, нямам представа как си се опазил от инфаркт, докато си живял тук.
Тъкмо привършваха закуската си, когато телефонът на Декър иззвъня. Обаждаше се Сали Бримър.
— Копирах всички документи на флашка — прошепна едва доловимо тя. — Не искам да ги пращам по електронната поща, защото може да се проследи, а аз си харесвам работата.
— Тогава да се срещнем някъде, за да я взема.
— Приключвам работа в шест. Знаете ли къде се намира паркът „Макартър“? Източно от центъра е.
— Да.
— Добре. Става ли да се срещнем там до езерото, да речем, в… шест и половина?
— Ще ви чакам. Благодаря ви, госпожице Бримър.
— Наричайте ме просто Сали. Съучастниците се обръщат един към друг на малки имена, Еймъс — отвърна тя и затвори.
Марс погледна Декър и попита:
— Добри новини?
— Май да.
Телефонът му иззвъня отново. Предположи, че отново е Бримър, но номерът беше друг. И той го позна.
— Капитан Милър?
— Еймъс, искам първо да ти се извиня…
— За какво?
— За случилото се с теб. За ареста, за изслушването в съдебната зала… Бет ми разказа какво е станало. Нати и Чилдрес са се показали като големи тъпаци.
— Знаех го и преди. Но ти нямаш никаква вина за всичко това.
— Напротив, имам. Не биваше да позволявам на Чилдрес да се налага, но той просто ме изпревари. Аз обаче го надцаках снощи. Свързах се директно с неговия шеф. В крайна сметка ти получаваш правото да работиш по случая като наблюдател.
— Какво означава това?
— Позволено ти е да наблюдаваш действията на полицията. Нати и Чилдрес не могат да ти забранят да присъстваш. Можеш да проучваш събраните доказателства, да разговаряш със свидетели, да проследяваш улики. Нямаш право да арестуваш заподозрени и да ги водиш в управлението за разпит, но ще получаваш цялата информация от криминалистите и всички останали резултати от разследването.
— Но Нати ли ще го продължи?
— За съжаление, да. Яд ме е, че Мери трябваше да се оттегли.
— Мен също. Благодаря ти за помощта, капитане. Така отново ще мога да работя по случая — отвърна Декър и погледна Марс. — Имам нов помощник. Надявам се, че няма да е проблем да ме придружава.
— Пробвай, Еймъс. Нати едва ли ще е очарован, но ще намериш начин да се справиш с него. Има още нещо…
— Какво?
— Откриха колата на Сюзан Ричардс.
— Къде?