Милър му съобщи подробностите.
— Но от самата Сюзан няма и следа, така ли? — попита Декър.
— Никаква. Сигурен съм, че Нати вече е там. Така че внимавай. Съжалявам, че не мога да направя нищо друго за теб, но такива са правилата на бюрокрацията — каза капитан Милър и затвори.
Декър обясни набързо на Марс какво се е случило.
— Открили са колата ѝ, но не и нея? Какво трябва да означава това?
— Засега нищо.
— Там ли отиваме?
— Да.
Дребничката старица Джун мина покрай тях и Декър сви две курабийки от чинията, без тя изобщо да забележи. Подхвърли едната на Марс и отхапа от другата.
— Да не кажеш, че никога нищо не съм ти давал.
Марс погледна курабийката, преди да я налапа.
— Аха. Възможност да получа инфаркт например.
Декър спря колата под наем съвсем близо до полицейската лента, която плющеше на силния вятър. Беше пълно с патрулки както на местните, така и на щатските ченгета.
Автомобилът на Сюзан Ричардс беше открит на два часа път от Бърлингтън. Полицаите го бяха намерили зад изоставен мотел, който бе затворил врати преди четиресет години. Откакто наблизо бяха построили магистрала, шосето покрай него не се използваше.
Декър и Марс слязоха от колата и се огледаха. При тях дойде един полицай. Декър извади служебната си карта и я показа.
— ФБР? — учуди се полицаят. — Какво правите тук?
— Същото като вас. Опитваме се да открием Сюзан Ричардс.
— Хей!
Декър го очакваше, но въпреки това кръвното му започна да се покачва. Нати се приближи до тях.
— Предполагам, че си говорил с Милър.
— Капитан Милър. Който е твой началник.
Нати тикна пръст пред лицето на Декър.
— Ти наблюдаваш, нищо повече. Иначе се връщаш зад решетките.
Полицаят възкликна:
— Вкарали сте агент на ФБР в ареста?
— Той не е истински федерален агент.
— Така ли?! — сопна му се Марс. — Този човек спаси живота на президента и има директна връзка с Белия дом. Получи медал и благодарствено писмо от него, снимали са се заедно. Двамата са много гъсти.
Ченгето изгледа смаяно Декър. Нати се наежи и се обърна към Марс:
— Ти пък кой си, по дяволите?
— Помощникът ми — отвърна Декър.
— Мислех, че работиш с Джеймисън.
— Тя пое друг случай.
— Помощникът ти федерален агент ли е?
— Ще работи в рамките на моите пълномощия.
— Какво по-точно означава това? — попита Нати.
— Означава, че ще се обърна директно към полицейския комисар, ако се опиташ да ми попречиш да наблюдавам разследването.
— Говориш глупости!
— Кой откри колата?
Нати май нямаше намерение да му отговори.
— Виж, Нати, винаги съм бил честен с теб. Открия ли кой го е направил, заслугата пак ще бъде твоя.
— Изобщо не се нуждая от помощта ти!
— Добре тогава, няма да си съдействаме. Но ако аз разкрия случая, цялата заслуга ще бъде на ФБР. Струва ми се, че Чилдрес няма да остане доволен от такъв развой. В момента той може и да те подкрепя, Нати, но невинаги е било така. Ще те хвърли на вълците, без да се замисли, ако реши, че това му е от полза. Помниш ли случая „Харгроув“?
При споменаването на това име Нати видимо се напрегна и макар че остана все така начумерен, отвори бележника си и каза:
— Някакъв мъж, който претърсвал контейнерите за боклук, открил колата в четири сутринта. Звъннал на местните ченгета. Те видели, че тя е обявена за издирване, и се свързали с нашето управление.
— Може ли да я огледаме?
— Криминалистите вече го правят.
— Просто като наблюдатели?
Нати облиза устни, изсумтя, обърна се и тръгна към колата. Декър и Марс го последваха.
— Не разбирам защо не го харесваш, Декър. Той се оказа пич.
— По-скоро пръч.
— Чилдрес още по-зле ли е?
— Много по-зле, защото, за разлика от Нати може да се прави, на какъвто не е, пред когото трябва. И точно затова е особено опасен.
28
Старата хонда с изгнило гърне беше плътно паркирана до огромен ръждясал контейнер за строителни отпадъци и напомняше голям морски жълъд, залепнал за металния корпус на кораб.
Декър и Марс застанаха на метър-два от нея. Погледът на Декър обходи хондата и терена наоколо, преди да се спре на криминалистите в синьо облекло, които търсеха улики.
— Ей, Декър! Здравей отново — поздрави го Кели Феъруедър. — Кой е твоят приятел?
— Мелвин Марс — отвърна Марс, пристъпи напред и протегна ръка. — Аз… помагам на агент Декър в това разследване.
— Чудесно! — каза Феъруедър.
— Открихте ли нещо? — попита Декър, без да изпуска от очи Нати, който бе застанал от другата страна на колата и разговаряше с втория криминалист.