— Като за начало не намерихме нито един чужд отпечатък, освен тези на самата Ричардс. Нито отвън, нито отвътре.
— Звучи логично, нали колата е нейна — отбеляза Марс.
— Багажникът празен ли е? — попита Декър.
— Да. Няма нищо вътре.
— Ключове?
— Няма и ключове.
— Някакви биологични следи, които евентуално да ни бъдат от полза?
— Няма кръв, семенна течност, телесни части, тъкани или каквото и да е с биологичен произход.
— А следи от друг човек?
— Не. Само на Ричардс.
— Имаш ли нещо против да огледам? — попита Декър.
— Не. Но си сложи тези ръкавици.
Декър пристъпи към хондата, след като надяна латексовите ръкавици, които Феъруедър му подаде. Марс го последва.
Нати вдигна поглед към Декър, след което продължи разговора си с другия криминалист.
И четирите врати на хондата бяха отворени, капакът на багажника — също. Декър посочи контейнера за отпадъци.
— Предполагам, че някой го е проверил за трупове.
Феъруедър кимна и направи гримаса.
— Да. Имаше само боклуци. Ще трябва отново да ми бият инжекция против тетанус.
— И не открихте нищо, което да свържете с колата или с Ричардс?
— Абсолютно нищо.
Декър пак огледа хондата, надзърна през шофьорската врата и провери предните седалки. Направи същото и със задните, докато Марс надничаше през рамото му.
— Кели, отбелязахте ли разположението на всички отпечатъци, които сте открили отвън и вътре?
Тя кимна и му подаде таблет.
— Всичко е тук. Много по-лесно е от скиците, които правехме едно време.
— Аха — отвърна разсеяно Декър, докато преглеждаше слайдовете.
— Отпечатъците са все на обичайните места — продължи Феъруедър. — По волана, скоростния лост, стойката за чаши, централната конзола, огледалото, арматурното табло, дръжката на вратата, прозореца…
— А отвън? — попита Декър и отвори следващия слайд.
— По дръжката на шофьорската врата и задните врати. Плюс на прозореца от страната на шофьора.
— След изчезването ѝ не е валял дъжд, нали?
— Не.
— Следователно по-новите отпечатъци не би трябвало да са отмити или увредени.
— Да.
— Колко дълго се запазват пръстовите отпечатъци? — попита Марс.
— Зависи от вида на повърхността, от наличието на субстанции по пръстите, от климатичните условия и още куп други фактори — отвърна Феъруедър.
Декър ѝ върна таблета.
— Нещо друго?
— Почти нищо. Не знаем какво разстояние е изминала колата, защото не знаем какви са били показанията на километража, преди Ричардс да напусне дома си. На предното стъкло има стикер за смяна на маслото. Оттогава колата е изминала над шестстотин километра, а маслото е сменено преди малко повече от три седмици. Това обаче не ни помага особено.
— Следи от насекоми по предното стъкло?
— Съвсем малко. Но може да е мила колата, след като е излязла от града.
Декър кимна, защото и на него му бе хрумнало същото.
— Е, Декър, разреши ли случая? — попита Нати, който бе заобиколил колата и сега стоеше пред него.
— Само наблюдавам — отвърна Декър.
— Винаги съм знаел, че те надценяват — подсмихна се Нати.
— Ей, той е тук от десет секунди! — обади се Марс. — А ти кога дойде?
Нати го огледа и попита:
— Кой си ти всъщност?
— Помощникът на Декър. Знаеш какво означава това, нали? Човек, който помага на някого.
— Довел си си някакъв смешник, а, Декър? — подметна раздразнено Нати.
— Бих искал да ти обърна внимание върху нещо — каза Декър.
— Какво нещо?
— Няма отпечатък върху капака на багажника.
— Е, и? Ричардс е седяла отпред.
— Но преди това е оставила тежък куфар в багажника.
— Използвала е дистанционното, за да го отвори.
Декър поклати глава.
— Агата Бейтс, съседката, твърди, че тя първо е запалила колата, след което се е върнала в дома си и е излязла с голям куфар, който е прибрала в багажника. Доста се е измъчила, преди да го напъха вътре и да затвори капака. — Декър замълча и премести поглед от Феъруедър към Нати.
— По капака няма никакви отпечатъци — каза Феъруедър. — Проверих го сантиметър по сантиметър.
— Странно — отбеляза Марс.
— Не, не — възрази Нати. — Вече ви казах, отворила е багажника с дистанционното.
— Няма как да е станало така — каза Декър.
— Защо?
— Ключът е бил на таблото. Колата е стар модел, за да запалиш двигателя, трябва да пъхнеш ключа, не можеш да го направиш от разстояние. Следователно и ключът, и дистанционното са били вътре в колата. — Декър погледна Нати и каза: — Провери запалването, ако не ми вярваш.