— В такъв случай къде е отпечатъкът? — попита объркан Нати.
— Добър въпрос.
— И какво ни говори неговата липса? — продължи Нати.
— Още един добър въпрос — каза Декър. — Ето и още един: защо Ричардс първо е запалила колата, а после се е върнала в къщата за куфара? Защо да не изнесе първо багажа, да го качи, тогава чак да запали колата и да потегли? Защо да се разкарва два пъти?
— Добре, предавам се — сбърчи чело Нати. — Защо ще…
Но Декър вече му бе обърнал гръб и се отдалечаваше.
— Мамка му! Мразя, когато този гадняр прави така! — избухна Нати.
— Да, напълно те разбирам — каза Марс. — Позволи ми да ти дам един съвет, човече.
— Защо изобщо да те слушам? — измери го с поглед Нати. — Дори не те познавам.
— Вярно, но аз познавам Декър. Ако искаш да разрешиш този случай и да получиш повишение, остави го да работи спокойно.
Марс се обърна и последва Декър.
Нати погледна Феъруедър и видя, че ги е наблюдавала през цялото време.
— Какво? — сопна ѝ се той.
— И аз не познавам този човек, но онова, което каза, ми се стори съвсем разумно.
— Защо всички си мислят, че Еймъс Декър може да ходи по вода? — излая Нати.
— Декър не е перфектен, всеки го знае, но умът му е като бръснач.
Феъруедър се залови за работа и остави сам Нати, който се втренчи в обувките си.
29
Докато пътуваха обратно към града, Декър не обели дума. От време на време Марс се обръщаше към него и на няколко пъти се канеше да го заговори, но после отместваше поглед и продължаваше да мълчи.
— Искаш ли да кажеш нещо? — не издържа накрая Декър.
— Толкова ли е очевидно? — усмихна се Марс.
— И още как.
— Този… Нати явно ти има зъб. Защо?
— Не му харесваше, че двамата с Ланкастър разкривахме повечето убийства в Бърлингтън. Или почти всички. Той беше изгряващата звезда, преди да постъпя в отдела. Оттогава започнаха да му възлагат по-дребни престъпления и той смята, че вината е в мен. После допусна сериозна грешка в едно разследване — случая „Харгроув“. Ставаше въпрос за изчезнал човек, който после се оказа убит. Това съсипа кариерата му. Явно, откакто напуснах, се опитва да си върне изгубените позиции. Затова целува задника на Чилдрес, нищо че той си изми ръцете с него по случая, за който ти споменах.
— Некадърен е, значи?
— Не е глупав, но винаги избира най-лесното решение. И допуска грешки. Понякога е небрежен. Разчита на предположения, които не би трябвало да прави.
— Като теб при първото ти разследване, а?
— Заслужих си го — изгледа го Декър.
— Стига де, дразня те. Ако не започнеш да изпускаш парата, някой ден ще експлодираш.
— Мисля, че вече няма такава опасност.
— Какво ще правим сега?
Декър погледна часовника на таблото.
— Имаме малко време, преди да се срещнем със Сали Бримър и да вземем флашката.
— Къде отиваме тогава?
— У Сюзан Ричардс.
След около два часа Декър паркира на алеята пред къщата на Ричардс и с Марс излязоха от колата. Декър хвърли поглед към къщата на Агата Бейтс и му се стори, че възрастната жена чете книга, седнала на верандата.
— Смяташ ли, че Ричардс е мъртва? — попита Марс.
— По колата ѝ няма следи от насилие. Нито вътре, нито отвън. Няма намерено тяло. И все пак е възможно да е мъртва.
— Как ще влезем?
— Имам ключ. Бившата ми партньорка, Мери Ланкастър, ми го даде, докато разследвахме изчезването — отвърна Декър, пъхна ключа в ключалката и понечи да го завърти.
— Чакай малко. Няма ли да си навлечеш нови неприятности? Не трябва ли само да наблюдаваш?
— Когато вляза в къщата, ще правя точно това.
Той отключи и поведе Марс по коридора.
— И така… Ричардс си е събрала багажа и е заминала веднага след като сте я разпитали за убийството на Хокинс.
— И не успяхме да потвърдим алибито ѝ. Съседите ѝ не са си били вкъщи в интервала, който ни интересува. Старицата отсреща, която я е видяла да заминава, няма как да е сигурна къде е била Ричардс по време на убийството на Хокинс.
— Което може би обяснява бягството ѝ. Тя го е убила.
— Но откъде ще знае, че Хокинс се е върнал в града? — попита Декър.
— Ами ако го е видяла случайно? Или пък двамата са се срещнали и после тя го е проследила до хотела. И това е възможно.
— Възможно е, но е малко вероятно.
— Тогава какво правим тук?