Декър се качи на втория етаж, влезе в спалнята на Ричардс и се запъти директно към дрешника. Предположи, че е бил разширяван и преустройван допълнително, тъй като къщата беше строена отдавна и тогава едва ли бе имало толкова просторни дрешници. Беше претъпкан: дрехи на закачалки, рафтове с пуловери и обувки, стойки за дамски чанти… Декър застана по средата и се огледа.
— Дрешникът на Харпър е четири пъти по-голям от този — отбеляза Марс. — И е пълен до тавана. Нямах представа, че някой може да се нуждае от толкова много дрехи.
— Обществото изисква от жените да полагат повече грижи за външността си, отколкото мъжете.
— Много ги разбираш тия работи!
— Аз не, Каси често го повтаряше.
— Явно Сюзан Ричардс е вземала това изискване присърце.
Декър забеляза няколко празни закачалки и свободно място на един рафт, откъдето вероятно бяха взети два чифта обувки, а после видя и кукичка, на която нямаше чанта.
Той излезе от дрешника и отиде до скрина в спалнята. Провери чекмеджетата. После влезе в банята и огледа всеки сантиметър от нея, включително кошчето под мивката.
След това се изправи и отвори шкафчето с лекарствата. Прочете етикетите на всяко от тях. Извади ги едно по едно да ги разгледа. Задържа някакво шишенце малко повече, преди да го върне на мястото му.
— Тази жена пие много лекарства — каза Марс.
— Цяла Америка се тъпче с лекарства.
Двамата слязоха на първия етаж и Декър застана пред полицата над камината. Внимателно разгледа наредените там снимки.
— Това е семейството ѝ, нали? — попита Марс.
Декър кимна.
— Съпругът ѝ и двете им деца. В един идеален свят Сюзан Ричардс можеше вече да е баба.
Марс поклати глава.
— В нашия свят няма нищо идеално.
Декър обиколи дневната и погледът му регистрира всичко в нея, а съзнанието му обработи информацията.
— Какво виждаш? — попита Марс, който също оглеждаше навсякъде. — Липсва ли нещо?
— Не. И точно това е проблемът, Мелвин.
30
Вече се смрачаваше и със залеза температурите бяха спаднали толкова, че човек виждаше дъха си.
Декър бе оставил Марс да го чака в колата, паркирана до бордюра. Сали Бримър едва ли щеше да се зарадва, че и някой друг знае за услугата, която му правеше, най-вероятно незаконно. Той прекоси малкия парк по една лъкатушна алея и стигна до езерото, разположено в края му. Не видя никого по пътя си.
От срещуположната посока се зададе Бримър. Беше с дълго палто, шапка и ръкавици. Видя Декър и ускори крачка покрай малкото езеро с фонтан в средата, от който долиташе приятен шум. Добре, помисли си Декър, така никой няма да може да ни подслушва.
Бримър застана пред него. Едната ѝ ръка беше мушната в джоба. Изведнъж тя се разтрепери.
— Да, идва зима — каза той.
— Не е от студа. Притеснявам се, че върша нещо, което може да ми струва работата.
— Никой няма да научи от мен. Ако това ще те успокои, ще използвам информацията само за да открия истината.
— Знам — отвърна Бримър с по-твърд глас, огледа се и извади ръка от джоба си. Държеше флашка.
— Как успя да сканираш всичко, без никой да разбере?
— Отдавна се опитвам да убедя управлението да дигитализира хартиените документи. Дори поех част от работата, макар да не ми влиза в задълженията. Но имам свободно време и помагам, тъй като част от по-възрастните колеги нито проявяват интерес, нито могат да сканират. Просто прибавих тези папки към целия куп, върху който работя в момента — обясни Сали Бримър и му подаде флашката.
— Добре си го измислила! — каза Декър.
— Сериозна похвала си е да го чуя от теб.
— Капитан Милър се е срещнал с полицейския комисар. Получих официално разрешение да работя по случая като наблюдател.
— И това е нещо.
— По-добре е от нищо — съгласи се Декър. — Намериха колата на Сюзан Ричардс и успях да я огледам.
— Как реагира Блейк?
— Беше там, но не възрази. Сигурно е преценил, че ще му бъда полезен, особено ако разреша случая. Тогава ще може да си припише всички заслуги.
— Но дадеш ли му възможност, ще ти забие нож в гърба — предупреди го тя.
— Не храня никакви илюзии по отношение на Нати — отвърна Декър и наклони глава. — А ти?
— Какво аз? — зае отбранителна позиция Бримър.
— Ти си човек с много достойнства, Сали. Можеш да си намериш някой много по-добър от Нати. Някой на твоята възраст, който да не е женен например. Не виждам какво те привлича в тази връзка.
— Защо си се загрижил за мен? Както вече ти споменах, смятах, че си нещо като… машина. — Изведнъж тя се смути и добави: — Съжалявам, не исках да те обидя.