Когато сирените приближиха, двамата ускориха крачка. Стигнаха средата на уличката, където Декър отново спря. Мястото бе ярко осветено от уличните лампи над главите им. Дишането бе станало по-отчетливо.
Декър насочи пистолета си напред и продължи.
На асфалта лежеше мъж, положил глава върху купчина парцали. До него имаше торба, пълна с всевъзможни боклуци. Дрехите му бяха мръсни и окъсани. Очевидно тежкото дишане, която бяха чули по-рано, бе похъркването му.
— Онова там пушка ли е? — прошепна Марс.
До мъжа, съвсем близо до протегнатата му ръка, лежеше пушка с лазерен мерник. Декър пристъпи напред и внимателно я побутна с крак, за да е по-далече от спящия.
В следващия миг нещо се стовари отгоре му и го запрати в стената. Лицето му се заби в голите тухли. Пистолетът му се удари в стената и нещо вътре изтрака. Сблъсъкът бе толкова изненадващ и силен, че му прилоша.
Обърна се и видя, че мъжът продължава да спи на земята. Нападението не беше дошло от него.
— Декър!
Той се изправи на крака, разтърси глава и погледна назад.
Марс се опитваше да избегне удар с нож: мъжът, който бе нападнал Декър, явно искаше да го убие. Беше дребен, но жилав, а движенията му бяха бързи и прецизни.
Декър се втурна напред и когато онзи завъртя ножа си към него, той се прицели в крака му и натисна спусъка.
Не последва нищо. Очевидно ударът в стената бе повредил пистолета му.
Секунда по-късно нападателят изби оръжието от ръката му и стовари юмрук в корема му. Декър се преви на две. В същото време Марс връхлетя мъжа в гръб с такава сила, че го вдигна във въздуха и го запрати в стената. Той обаче веднага се съвзе и се извърна, стискайки ножа си.
Замахна към Марс и поряза ръката му. Марс отскочи назад. Нападателят тъкмо щеше да замахне отново, когато Декър се втурна напред и го склещи между огромните си длани. На светлината от уличните лампи успя да види, че въпреки студа той е по къси ръкави. Мускулестите му ръце бяха покрити с татуировки — думи и символи.
Секунда-две мъжът се опитваше да се измъкне от хватката на Декър, но като не успя, отметна глава назад и я заби в лицето му. От носа и устата на Декър потече кръв. Тогава онзи насочи ножа си надолу и прободе Декър в бедрото. Той извика от болка и пусна нападателя, който хукна и бързо изчезна. Сирените приближаваха. Декър притисна раната с ръка.
Марс се втурна към него, свали якето си и го уви около крака му.
— Ти добре ли си? — попита Декър.
— Не успя да ме рани сериозно. Кой, за бога, беше този тип?
— Убиецът на Сали Бримър.
— Имаш ли представа защо го направи?
— Единственото, което ми хрумва, е, че е искал да убие мен. А тя случайно се озова на пътя на куршума.
32
Отново моргата.
Декър беше посещавал твърде много морги.
А електриковосиньото бе толкова интензивно, както и в нощта, когато откри семейството си мъртво. Имаше чувството, че някой е окачил на тавана мощен прожектор и осветява всеки милиметър от това място.
Той докосна крака си там, където под панталона му имаше превръзка. Лекарят в спешното каза, че е извадил голям късмет. Няколко сантиметра по-наляво от мястото, където бе попаднало острието, се намираше феморалната артерия. Ако нападателят я беше уцелил, кръвта му щеше да изтече в онази уличка.
Декър опипа лицето си, покрито с лепенки. Чувстваше тялото си сковано и уморено, сякаш току-що бе изиграл цял мач в НФЛ. До него стоеше Марс с превързана ръка. Но поне и двамата бяха живи. А на масата в моргата лежеше Сали Бримър, покрита с бял чаршаф чак до брадичката.
Бездомникът в онази пряка се бе оказал… бездомник. И то толкова пиян, че на парамедиците им отне цял час да го събудят. По пушката нямаше отпечатъци и Декър знаеше защо. Стрелецът беше използвал ръкавици. Вероятно бе захвърлил оръжието до бездомника, за да се отърве от него. Нападна ги, защото с Марс го бяха настигнали, преди да успее да се измъкне от другия край на улицата. Чакаше, спотаен в мрака, след което се опита да отнеме още два живота. За съжаление, беше избягал преди пристигането на полицията.
Съдебният лекар миеше част от инструментите си. Светеше само една от флуоресцентните лампи на тавана, която хвърляше странни сенки и придаваше на помещението още по-зловещ вид.
В този момент влезе Блейк Нати с пребледняло и сгърчено от мъка лице. Наведе се над покритото с чаршаф тяло на Сали Бримър, сложи ръка на устата си и тихо заплака.
Никой не проговори, докато Нати не се съвзе и не изтри сълзите с ръкава на сакото си. После той се обърна към Декър и Марс и погледът му пробяга по раните им.