— Чух, че и вас без малко да ви убие.
— Отървахме се на косъм — отвърна Декър. — И то, при положение че беше доста по-дребен от нас.
— Дребен, но смъртоносен — обади се Марс. — Виждал съм много типове със самоделни ножове, все закоравели престъпници, които не могат да му стъпят на малкия пръст.
— Самоделни ножове… закоравели престъпници? Да не си бил надзирател в затвор или нещо подобно? — учуди се Нати.
— Нещо подобно — отвърна тихо Марс.
Декър разтри корема си.
— А юмруците му бяха като тухли. Имаше странни татуировки по ръцете.
— Какво правехте там със Сали? — попита Нати.
Декър очакваше този въпрос и си беше подготвил няколко отговора. Този, който му дойде на езика, беше истината.
— Имахме среща в парка „Макартър“. Тъкмо излизахме на улицата, когато онзи тип стреля.
— И защо сте имали среща?
— Нуждаех се от помощта ѝ за разследването. Нищо не правя, ако само наблюдавам, Блейк. И двамата го знаем.
Декър очакваше Нати да избухне при тези думи, но за негова изненада, той само кимна, избърса си носа и отвърна:
— Да, разбирам… Смяташ ли… смяташ ли, че мишената е била Сали?
— Не, трябва да съм бил аз. Някой вече се опита да ме убие. Стояхме толкова близо, че стрелецът уцели нея вместо мен. — Декър замълча и погледна съкрушения Нати. — Съжалявам, Блейк. Страшно съжалявам. Сали просто се мъчеше да направи това, което е редно.
— Защо някой ще иска да те убие? — попита Марс.
— За да не може да разкрие истината — отвърна Нати. — Той работи по този случай отпреди години. — Погледна Декър и каза: — Опитват се да те спрат. Мери се оттегли от разследването, но не и ти.
— Ти също си в това разследване — изтъкна Декър. — Така че всички трябва да си отваряме очите на четири.
— Значи смяташ, че някой е наел този тип, за да те ликвидира? — продължи Нати.
— Да. Което означава, че Хокинс е невинен. А това на свой ред означава, че уликите срещу него са фалшифицирани.
Нати го изгледа изумен.
— Фалшифицирани? Говорим за пръстови отпечатъци и ДНК, открити на местопрестъплението.
— Не е изключено — настоя Декър.
— Но е адски трудно — отвърна Нати.
— Не и невъзможно обаче.
— Кой би поискал да натопи Мерил Хокинс?
— Това не е правилният въпрос.
— Кой е правилният тогава?
— Някой просто е искал да се измъкне. И е избрал Хокинс за изкупителна жертва. Можел е да избере и друг, но поради някаква причина се е спрял на него. Трябва да разгледаме случая от този ъгъл.
— Но, Декър, така цялото разследване ще се обърне с главата надолу! — възкликна Нати.
— То и бездруго си е наопаки. Били сме в заблуда от самото начало.
— Искаш да кажеш, че трябва да започнем от нулата?
Декър извади флашката от джоба си и му я показа.
— Ще започнем оттук — заяви той и погледна тялото на Бримър. — Защото мъртвите заслужават отговори. Понякога повече от живите.
33
Марс спеше дълбоко на леглото в стаята на Декър. Минаваше два часът, но Декър беше буден и работеше на лаптопа си. Преглеждаше информацията от флашката.
Той бе свалил кобура с новия си пистолет — старият се оказа повреден при сблъсъка на тъмната уличка. Новото му оръжие лежеше върху нощното шкафче. Не можеше да си прости, че изпусна убиеца на Сали.
Двамата с Марс обсъждаха случилото се с часове и накрая приятелят му се изтощи до такава степен, че заспа на неговото легло, вместо да се прибере в стаята си. Навън валеше проливен дъжд. Декър чуваше капките да трополят по прозореца, сякаш някой замерваше стъклото с дребни камъчета. Бушуваше една от онези бури, които се появяваха изневиделица в долината на река Охайо и скоро обхващаха целия щат.
Точно в този момент Декър не обръщаше никакво внимание на бурята. Интересуваха го единствено фактите по случая отпреди тринайсет години.
Обаждането на телефон 911 бе постъпило в 21:35 ч. Някой бе съобщил за силен шум у семейство Ричардс. Декър съзнаваше, че това, както и много други неща, е трябвало да му послужи като червена лампичка още тогава.
Кой се е обадил? Какъв е бил този силен шум?
Дори съседите не бяха забелязали нищо необичайно онази вечер. Нямаше следи от друга кола пред дома на Ричардс, освен тази на Дейвид Кац, разбира се. Предвид дъжда и калта всяка щеше да остави някакви дири.
И още нещо. Декър преглеждаше данните за момента на настъпване на смъртта, вписани от съдебния лекар, извършил четирите аутопсии. Според него и четирите жертви бяха убити около осем и половина. Документите показваха, че той е основал заключението си на няколко фактора, включително температурата на телата в момента на откриването им. Декър добре знаеше, че методът не е надежден и резултатът може да се повлияе от ред неща. Но стандартното правило гласеше, че след настъпването на смъртта телесната температура спада с около един градус на час.