— Да го натопи ли? Как? Като убие четирима души, които баща ми дори не е познавал? Като подхвърли негови отпечатъци и ДНК на местопрестъплението? Баща ми не беше толкова важен човек, агент Декър. Защо някой ще си губи времето да го уличава в каквото и да било?
— Да приема ли отговора ви за „не“?
Тя не каза нищо.
— Според показанията на баща ви драскотините по ръцете му са от падане, а не от Абигейл.
— И все пак под ноктите ѝ е била намерена неговата ДНК. Това не е ли достатъчно?
— Мина ми през ума, че ако той наистина е бил невинен, спокойно можеше да приведе различни доводи в своя защита и да насочи вниманието ни към други хора. Можеше да каже например че някой друг го е издрал. И този човек е извадил изпод ноктите си неговата ДНК и я е поставил под ноктите на Абигейл.
Декър се облегна на канапето. Това бе моментът на истината. Гардинър беше достатъчно интелигентна, за да осъзнае какво ѝ намеква с този въпрос.
Тя обаче го изненада.
— Баща ми се събра с лоша компания, след като остана без работа, агент Декър.
— Никой не го спомена по време на процеса.
— Това е самата истина. Той отчаяно се нуждаеше от пари. Доколкото знам, започна с дребни кражби, но така и не го хванаха до убийствата. Казах ви вече, беше готов на всичко, само и само да изкара пари за лекарствата на мама. Може да се е сбил някъде и така да е получил драскотините по ръцете. Не е казал, защото е решил, че това ще утежни положението му. Или че истинският извършител ще му навреди по някакъв начин, ако го издаде на полицията.
— Баща ви е бил изправен пред съда по обвинение в убийство — възкликна изненадан Марс. — Каква по-голяма опасност от тази?
Гардинър не си направи труда да го погледне. Тя не откъсваше очи от Декър.
— Може да се е опитвал да предпази мен и мама. Да се е страхувал, че ако проговори, неговите съучастници ще ни навредят.
В този момент Декър осъзна, че сериозно е подценил Мици Гардинър.
— Интересна теория — отбеляза той.
— Така ли? Според мен това е единствената теория, която предлага логичен отговор на въпроса ви — отвърна тя и отново си погледна часовника. — Време е да тръгвам.
— А ако имаме още въпроси? — попита Декър.
— Потърсете отговорите им другаде.
Гардинър излезе от библиотеката и остави Декър и Марс сами.
След няколко секунди те чуха как някъде се отваря и затваря врата. После проскърца ролетната врата на гаража. Декър и Марс отидоха до прозореца и видяха как Мици Гардинър спира със сребристото си порше пред портата от ковано желязо. Двете крила се отвориха и автомобилът се скри от погледите им.
— Господа?
Двамата се обърнаха. Пред тях стоеше жена в униформа на прислужница.
— Госпожа Гардинър ме помоли да ви изпратя.
Когато излязоха от къщата, Марс подхвърли:
— Ударихме на камък, а?
— Да.
36
Когато Декър и Марс завиха по алеята пред някогашния дом на семейство Ричардс, часовникът показваше точно шест и половина. Декър продължи към местата за паркиране при задния вход. Двамата излязоха от колата. Черните облаци предвещаваха дъжд.
Марс огледа старата къща.
— Тук ли се е случило всичко? Тук ли започна кариерата ти на следовател?
— Очевидно не е бил особено успешен старт — отвърна мрачно Декър.
— Е, бил е първият ти случай. Да не мислиш, че в първия мач, който изиграх в Тексас, се представих така добре, както в последния? Човек се учи от грешките си, много добре го знаеш.
— В това разследване съм допуснал достатъчно грешки за един живот напред.
Застанаха пред задната врата. По всяка вероятност Дейвид Кац бе влязъл в къщата именно през нея. Декър отключи с ключа, който Нати му беше дал, и се озова в мокрото помещение. От кухнята го отделяха няколко стъпала.
— Какво ще правим тук? Местопрестъплението ли искаш да си припомниш? — попита Марс.
Декър не отговори веднага. Огледа малкото помещение. Имаше климатична инсталация, пералня, сушилня и прочее.
— Защо Кац ще влиза в къщата оттук? — зададе въпрос Декър, който по-скоро разсъждаваше на глас.
— Може винаги да е минавал оттук.
— Никой не го е виждал да идва преди.
— Да, наистина е странно. Защо не през предната врата?
Двамата изкачиха стъпалата и влязоха в кухнята.
— Смяташ ли, че е възможно Ричардс да му е казал да ползва този вход?
— Откъде да знам — отвърна Декър. — И нямам представа кой е организирал тази среща, нито защо. По работа ли е била, или Кац се е отбил просто така, да си поговорят?