— Звучи нелогично — поклати глава Марс.
— Убеден съм, че Абигейл е била удушена, защото така може да се обясни защо под ноктите ѝ има ДНК на Хокинс. След като начинът, по който е била убита, е продиктуван от определена цел, е възможно същото да се крие и зад двата изстрела в главата на Кац.
— Но какво са целили?
Декър се направи, че държи пистолет, и го опря в слепоочието си.
— Бум! Човекът пада на земята! Навеждат се над него и… бум!, прострелват го в тила.
— Добре, но защо?
Декър си погледна ръката.
— Защото са искали да прикрият нещо, което изстрелът в слепоочието не е бил в състояние да направи.
— И какво е то?
— Може би оток или рана на тила.
— От какво?
— Някой го е ударил по главата. Преди да го доведе тук и да го убие.
37
Марс го погледна изненадано.
— Чакай малко… искаш да кажеш, че Кац не е дошъл тук с колата си?
— Колата му е дошла тук, но кой казва, че той е шофирал? Винаги сме предполагали, че е било така. Сега мисля, че най-вероятно е лежал в безсъзнание в багажника или на задната седалка, а убиецът или убийците са шофирали дотук. Съседите са видели само колата, не и шофьора. Не са познавали Кац — не биха могли да го идентифицират дори да са го видели.
— Това обяснява защо са паркирали отзад и са влезли през кухнята.
— Да, нямало е как да внесат изпадналия в безсъзнание Кац през предния вход. Това обяснява и отпечатъка върху бирата. Просто са притиснали ръката му към бутилката. Може да не са знаели с коя ръка борави. Искали са да създадат впечатлението, че той е дошъл тук по своя собствена воля и е пиел бира, когато някой го е застрелял.
— Но нали каза, че в стомаха му все пак е имало малко бира?
— Може да са го свестили и да са го накарали да изпие една-две глътки или да са налели бира в гърлото му, докато е бил в безсъзнание. Това би обяснило липсата на следи от друга кола, както и мокри стъпки, оставени от убийците. Дошли са в къщата, преди да завали, но не за да причакат Кац, както тя предположи. Пристигнали са заедно с него. Затова не открихме влажни следи вътре.
— И ако са си тръгнали пеша, дъждът е заличил стъпките им и всичко останало.
Декър кимна.
— А навремето пропуснах тези несъответствия заради ей това…
Той поведе Марс към дневната и посочи ключа за осветлението на стената.
— Тук открихме отпечатъка. Вниманието ми беше привлечено от кръвта, размазана върху него. На пръв поглед нямаше никакъв отпечатък. Сякаш някой бе опрял ръка или длан върху ключа. Но после все пак проверих за отпечатък и… готово! Съвпадаше с този на Хокинс. Подобна улика беше предостатъчна, за да вкараме обвинението в съда. Удар в десетката. Хокинс твърдеше, че никога не е идвал в къщата на Ричардс, но как би могъл да остави отпечатък, ако не е бил тук? Явно лъжеше и това предопредели съдбата му. Това и следите от неговата ДНК под ноктите на Абигейл.
— Нали каза, че пръстови отпечатъци се манипулират трудно?
— Да. За да го направиш добре, трябва да притежаваш известни познания по криминалистика, да разполагаш със специално оборудване, да следваш процедурата стъпка по стъпка и дори тогава можеш да объркаш доста неща.
— По дяволите! Не знаех, че е толкова сложно!
— Явно не си гледал „От местопрестъплението“.
— Прекарах твърде много време в затвора, Декър. И по очевидни причини този сериал не ни го пускаха.
— В крайна сметка се доверих на експерта, който заяви, че отпечатъкът на Хокинс е истински.
— Което означава, че той все пак е бил тук.
Декър не го чу. Той се взираше в ключа на лампата. Изведнъж се втурна към кухнята и огледа ключовете там. Секунди по-късно отиде в друга стая и направи същото. Марс го следваше объркан.
— Декър, добре ли си?
Декър се върна в дневната, бръкна в джоба си и извади швейцарско ножче. Отвори отвертката.
— Обзалагам се, че това е същият ключ от онази нощ.
— Добре… и какво?
— Панелът е различен от ключовете в останалите стаи.
Декър разви винтчетата на панела и го свали от стената. Под него се показа отпечатък от по-малък правоъгълник.
— Виждаш ли, Мелвин?
— Да — погледна го Марс, — но не те разбирам.
— Оригиналната рамка на ключа е била по-малка. Ето очертанията ѝ. Вижда се разликата между боята и онази част от стената, която е била покрита от ключа. Тук боята е избледняла, защото години наред е била изложена на слънчева светлина. Трябвало е да вземат панел със същите или с по-големи размери, за да я прикрият.