— Чакай малко, искаш да кажеш, че някой е донесъл тук електрически ключ с отпечатъка на Хокинс и го е монтирал на мястото на стария?
— Да.
— Мамка му!
— Затова нашият експерт се закле, че отпечатъкът не е фалшифициран. — Декър помълча и добави: — А той всъщност е изфабрикуван. Оставили са го на местопрестъплението по начин, който да не събуди никакви подозрения. Лесно може да се подхвърли чаша или подобен предмет, но ключ за осветление? Той изглежда като част от къщата. А не е. Две винтчета и… готово! Както го свалих аз.
— Някой е положил доста усилия, за да уличи Хокинс.
— Което прави мотива му още по-важен. Но тук не става въпрос за Мерил Хокинс. Той е бил пионка. Можели са да натопят всекиго. Избрали са него поради някаква причина. А това показва, че убийствата не са резултат от обир, при който нещо се е объркало. Трябва да насочим вниманието си към жертвите. Кой би желал смъртта им?
— Те са четири. Предполагам, че можем да изключим децата. Не мисля, че някой техен съученик, когото са обидили, е в състояние да направи това.
Декър кимна.
— Остават Дейвид Кац и Дон Ричардс. Единият или и двамата.
— Нали каза, че са работили заедно? Кац е бил бизнесмен, а Ричардс — банкер.
— Точно така.
— Били ли са приятели?
— Не успяхме да разберем. Рейчъл Кац твърди, че не са били близки. Семейство Ричардс са били по-възрастни, имали са деца, за разлика от тях. И двете семейства са били прекалено заети с работата си, за да им остава време за приятели… Така поне ми обясни Рейчъл.
— А някоя от жените каза ли защо Кац е идвал тук онази вечер?
— И двете нямаха представа, че той е бил тук. Това бяха думите им, което не означава, че са казали истината.
— Кац се е отбил случайно, така ли?
— Имаше обаждане от мобилния му телефон до мобилния на Ричардс предишния ден. Може тогава да са се уговорили.
— Щом Кац е търсил Ричардс, вероятно той е инициирал срещата.
— Възможно е — съгласи се Декър. — Но не е сигурно. Може да е звъннал по някакъв повод и Ричардс да го е поканил да се отбие.
— Ричардс е знаел, че жена му ще отсъства. Това важно ли е? — попита Марс.
— Би могло. Особено предвид изчезването на Сюзан Ричардс.
— Добре, Ричардс е работел в банка — каза Марс. — Може да се е натъкнал на нещо незаконно и да е решил да се посъветва с Кац.
— А после някой идва тук и ги убива. Убива и децата, които са свидетели. Но това е рисковано. Защо не ликвидира мишените си, когато са сами?
— Може да не са имали време и да са се страхували, че някой ще разкрие с какво се занимават.
Декър се взираше мрачно в електрическия ключ.
— Трудно се забелязва, но все пак трябваше да ми направи впечатление още тогава.
— Заблудили са и теб, и всички останали.
— Допуснах елементарна грешка. Взех за чиста монета неща, които не би трябвало да приемам…
— Но сега можеш да се реваншираш. Можеш да оправиш всичко. Както в моя случай. Нали ти ми даде втори шанс.
— Очакваш твърде много от мен.
— За това са приятелите. Понякога се налага дори да те сритат, за да се размърдаш. Стигне ли се дотам, можеш да разчиташ на мен, бъди сигурен.
— Не съм очаквал друго, Мелвин.
Телефонът на Декър звънна. Той вдигна и капитан Милър започна без предисловия:
— Открили са Сюзан Ричардс.
— Къде?
— В съседен град.
— Ще я доведете ли тук?
— Да. Но в катафалка. Самоубила се е, Еймъс.
38
Декър беше в моргата и се взираше в поредния труп. Сюзан Ричардс изглеждаше заспала, а не мъртва.
— Броят на жертвите расте непрекъснато — отбеляза съдебният лекар, докато я покриваше с чаршаф.
— Причина за смъртта?
— Най-логичното предположение засега е свръхдоза. Жените често се самоубиват по този начин. Мъжете предпочитат да си пръснат мозъка с пистолет.
Съдебният лекар обясни, че тялото на Ричардс било открито в изоставена сграда от строителен работник, който надушил странна миризма.
— Кога е настъпила смъртта? — попита Декър.
— Вече няма трупно вкочаняване, което означава, че е мъртва от доста време. На по-късен етап ще мога да бъда по-конкретен.
— Възможно ли е настъпването на смъртта да съвпада приблизително с изчезването ѝ?
Съдебният лекар погледна тялото и потри замислено брадичката си.
— Да, всъщност… възможно е.
Декър вече беше научил, че полицаите не са открили куфара, който Ричардс е качила в колата си.
— Някакви шишенца от лекарства? Прощално писмо?