— Дългосрочна и широкообхватна стратегия. Одобрявам. Ако оптимизирате веригите за доставка и консолидирате счетоводните и маркетинговите операции, ще реализирате икономии, които ще ви позволят да разшири те бизнеса.
Рейчъл Кац го изгледа възхитено.
— Именно. Значи си тук като приятел на Декър, но му помагаш в разследването.
— Предполагам, че играя ролята на събеседник или изповедник. Той е Шерлок Холмс, аз съм доктор Уотсън.
— Толкова ли е добър?
— Така смятат във ФБР. Виждал съм го да прави изумителни неща. Освен това някой се опита да го убие, и то два пъти. Следователно този някой има какво да крие.
— Господи! Не знаех!
Марс показа ранената си ръка.
— Поряза ме, преди да избяга.
— О, божичко! Добре ли си?
— Нищо сериозно. Вече ми минава.
— Имате ли някаква представа кой може да е бил?
— Засега не. Но издирването продължава, рано или късно ще го пипнат.
— Искаш ли още едно питие? За сметка на заведението е.
— Не е нужно да го правиш.
— Напротив, Мелвин.
— Добре, благодаря — усмихна се той. — Още едно от същото. Чисто.
Рейчъл Кац стана и отиде до бара.
Марс безгрижно заклати глава в ритъма на музиката. После раздвижи устни, сякаш си тананикаше песента, която вървеше в момента.
— Всичко ли чуваш, Декър?
— И то отлично. Кац явно си пада по теб.
— Красива и секси е, но не е мой тип.
— Какъв е твоят тип?
— Твърде безскрупулна е за вкуса ми. Интересуват я най-вече парите, а мен — не.
— Лесно ти е да го кажеш, нали си богат.
— Прав си. Кац се връща. Край.
Рейчъл Кац остави новите питиета на масата и седна до Марс, този път по-близо отпреди.
— Планираш ли инвестиции в района на Вашингтон? — попита той. — Може да реализираме някой съвместен проект.
— Би било чудесно!
— Ще включиш и партньорите си, не искам да правя нищо в ущърб на когото и да било. Ще се срещнем с тях, ще се запознаем… Нямам нищо против.
— Трябва да го обмисля — отвърна тя и завъртя чашата между дланите си. — Знаеш, че Декър непрекъснато се връща и ми задава въпроси. Сигурно подозира, че имам нещо общо със случилото се. А това не е така, заклевам се.
— Не го мисли. Той обича да проверява и да изяснява всичко до най-малката подробност.
— Има ли заподозрян?
— Декър смяташе, че Сюзан Ричардс може да е замесена в убийството на Хокинс, но сега не съм сигурен.
— Не ти ли се доверява?
— Не за всичко. И Шерлок Холмс е имал тайни от Уотсън — добави усмихнато Марс.
Тя не отвърна на усмивката му.
— Изгубих съпруга си по ужасен начин.
Марс докосна ръката ѝ и изведнъж доби тъжно изражение.
— Съжалявам. Никой не бива да преживява подобно нещо. Никой.
— Благодаря — отвърна Кац.
Марс се огледа.
— Имаш дял в този бар и, доколкото разбрах, „Американ Грил“ също е твой. Декър ми спомена за него. На това му се казва инвестиции с широк обхват — засмя се той.
— Това беше първият проект на Дейвид — каза тя. — Реших да запазя заведението, не знам защо… може би в негова памет. Ресторантът не изкарва много пари. Ако съдя по тази вечер, барът прави за един месец толкова, колкото „Американ Грил“ за шест.
— Започнете ли да продавате и там от тези коктейли по петнайсет долара — вдигна чашата си Мелвин, — печалбите бързо ще скочат.
— Не съм убедена, че клиентите на „Грил“ си падат по коктейлите. Те предпочитат халби бира за по пет долара.
— Не искам да сменям темата, но съпругът ти имаше ли съдружници?
Рейчъл Кац скръсти ръце и от веселото ѝ настроение не остана и следа.
— Защо?
— Налага се от време на време да влизам в ролята на доктор Уотсън.
— Разбирам. И за да отговоря на въпроса ти — не, беше самостоятелен играч. Осигуряваше си финансиране от традиционни източници.
— Като местната банка? Дон Ричардс?
— Точно така.
— Възможно ли е някой в миналото да му е имал зъб?
— Защо ми задаваш тези въпроси? Мерил Хокинс го уби.
— Ами ако не е той?
— Трябва ли да му повярваме само защото е заявил, че е невинен? — отвърна скептично тя. — На местопрестъплението откриха негов пръстов отпечатък, негова ДНК.
— Възможно е да са били изфабрикувани.
Кац изглеждаше изненадана от думите му.
— Не знаех. Това ли подозира Декър?
— Вероятно. И така, съпругът ти имаше ли врагове?
— Не, не мога да се сетя за нито един. Той беше толкова мил човек — добави тихо тя. — Отнасяше се добре с всички. Държеше се прекрасно с мен. Не беше от хората, които гледат да те прецакат и можеш да ги намразиш…