— В такъв случай мишената им вероятно е бил Дон Ричардс.
— Мислите, че убиецът е повече от един?
— Ако Хокинс не го е направил, в такъв случай извършителят или извършителите още не са заловени.
— Разполагате ли с доказателства, че отпечатъците и останалите улики наистина са изфабрикувани?
— Тук е моментът да ти напомня, че става въпрос за текущо полицейско разследване.
— Но нали не работиш за ФБР?
— Няма значение, не мога да разкривам подробности, но ти си достатъчно умна, за да четеш между редовете, нали?
Кац допи притеснено коктейла си и не отговори веднага на въпроса му.
— Ако не е бил Хокинс, тогава истинският убиец очевидно е на свобода. Някаква представа кой може да бъде той?
— Той или тя.
Рейчъл Кац щеше да го изпепели с поглед, стига да можеше.
— Имам алиби за вечерта на убийствата.
— Нямах предвид теб. В случая са замесени твърде много жени.
— Чакай малко. Ами дъщерята? Мици… Как ѝ беше името?
— Мици Гардинър.
— Тя има ли алиби?
— Не сме сигурни.
— Не трябва ли да проверите?
— Убеден съм, че Декър се е заел с този въпрос.
— На процеса някой каза, че била наркоманка.
— Да, и аз така чух.
— Възможно ли е да се е нуждаела от пари за дрога и да се е опитала да обере семейство Ричардс?
— А Сюзан Ричардс?
— Струва ми се очевидно. Самоубила се е, след като е убила Мерил Хокинс.
Марс я изгледа недоверчиво.
— Не си ли на същото мнение? — попита тя.
— По думите на Декър, Мици е била заклета наркоманка, кожа и кости и дрогирана почти непрекъснато. Нямало е как да убие четирима души, сред които двама едри мъже. Освен това на местопрестъплението не са открити нейни отпечатъци или ДНК.
— Но нали казахте, че такива неща могат да бъдат изфабрикувани?
— По-лесно е да се подхвърли нещо на местопрестъплението, отколкото да се махне оттам, особено отпечатъци и ДНК. Когато вземаш нещо от местопрестъплението, лесно можеш да се издъниш, пропуснеш ли някоя дреболия. Повярвай ми, говоря от личен опит.
— И докъде води всичко това?
— До разследването на поредица от убийства.
— Смятате ли, че ще откриете извършителя след толкова години?
— Веднъж се обзаложих с Еймъс. И изгубих баса.
— Лошо.
— Напротив, той ми спаси живота.
— Наистина ли?
— Не се шегувам — отвърна Марс и се надигна от мястото си. — Благодаря ти, че ми показа бара. Разработили сте го отлично.
— Чакай, какво ще кажеш за още по едно? У дома?
— Благодаря, но имах тежък ден. Може ли да се възползвам от предложението друг път?
— Разбира се — каза Кац, без да крие разочарованието си. — Беше ми приятно да се запознаем.
— На мен също. Даде ми храна за размисъл… Предполагам, същото важи и за теб.
Изражението ѝ се промени, стана по-сериозно и делово. Но тя бързо се поправи, стана, протегна ръка и го изпрати с пресилена усмивка.
— До следващия път, Мелвин.
Стиснаха си ръцете и Марс отвърна:
— Ще се радвам да се видим отново, Рейчъл.
Той ѝ обърна гръб и си тръгна, а тя остана, загледана разсеяно в посетителите.
42
— Е, какво мислиш? — попита Марс, докато двамата с Декър се връщаха в Резидънс Ин.
— От теб ще излезе отлично ченге.
— Не исках Кац да си помисли, че я подозирам.
— Нямах това предвид. Добрият разследващ задава въпросите неусетно, сякаш между другото. Точно като теб. Справи се отлично, спечели доверието ѝ, не я притисна прекалено много.
Марс го удари приятелски по рамото.
— Благодаря. Какво друго? Смяташ ли, че е замесена?
— Крие нещо, но не знам какво. Мици Гардинър също. И Сюзан Ричардс не ни каза всичко.
— Доста хора в този град крият разни тайни.
— Нищо ново — промърмори мрачно Декър. — Случва се навсякъде, не само тук.
Марс си погледна часовника.
— Полунощ е. Какво ще кажеш да поспим? Вече не сме толкова млади.
— Съгласен — отвърна Декър, макар изобщо да не му беше до сън.
Декър изчака Марс да се прибере в стаята си, върна се на паркинга, качи се в колата си и потегли. Центърът на Бърлингтън остана зад гърба му и той неволно се насочи към квартала и къщата, които бе наричал свой дом повече от десетилетие.
Спря до бордюра, свали прозореца и угаси двигателя и фаровете. Гледката бе твърде болезнена. Спомените нахлуха в главата му. Той затвори очи, тъй като образите ставаха неконтролируеми точно като предишния път — връхлитаха като ята пикиращи птици или дъжд от куршуми. Усети как сърцето му бие ускорено, а стомахът го присвива.