По челото му се стичаше пот, кожата му лепнеше. Подмишниците му се изпотиха, а миризмата проникна в ноздрите му.
Сърцето му вече препускаше. Изплаши се, че получава инфаркт. Стисна здраво волана, сякаш това щеше да му помогне да въведе ред в спомените и мислите си. Чувстваше се изтощен, макар че не беше мърдал от мястото си. Подаде глава през прозореца, вдиша свежия въздух и влагата, избила по лицето му, започна да се изпарява.
Това започва да ми омръзва. Сигурно остарявам.
Декър извърна глава, изплю малко жлъчка през прозореца и продължи да диша дълбоко. Спомни си момента, когато бе излязъл от кома в болницата, след като получи онази травма на футболното игрище. Над него се бяха надвесили куп хора, които той не познаваше, и се надпреварваха да му задават въпроси. Бяха поставили на ръцете и тялото му интравенозна система и всевъзможни датчици, които изпращаха данни към съответните монитори. Чувстваше се като Гъливер, който се събужда целият овързан от лилипутите и се оказва техен пленник.
Впоследствие Декър научи, че е умрял на терена, при това два пъти, и всеки път треньорът му бе успявал да го изведе от клинична смърт. Бяха го ударили толкова силно, че шлемът бе отхвръкнал от главата му и лежеше далече от тялото му. Запалянковците бяха аплодирали силния удар, преди да забележат, че Декър не се изправя. Когато треньорът започна да натиска рязко гръдния му кош, седемдесетхилядната тълпа замлъкна. Режисьорите на спортното предаване прекратиха излъчването. Репутацията на НФЛ щеше да пострада сериозно, ако бяха показали мъртъв футболист на игрището.
Оказа се, че той е получил тежка мозъчна травма. По-късно се разбра, че мозъкът му е изградил нови връзки, които да заобиколят засегнатите зони, и така бе активирал други, напълно пасивни дотогава. По този начин Декър се бе сдобил с хипертимезия и синестезия.
Но това стана ясно по-късно. Нямаше уред, който да е в състояние да разкрие настъпилите промени от самото начало. Първия път, когато в главата му избухна цветна експлозия, свързана с нещо толкова абсурдно като едно число, Декър се уплаши, че полудява.
А после, когато започна да си спомня неща, за които дори не подозираше, лекарите се заеха да изследват когнитивните му способности. Поглеждаше цели листове с всевъзможни думи и цифри, след което ги възпроизвеждаше с лекота, сякаш ги виждаше съвсем ясно в главата си. По едно време бе постъпил в специален институт в Чикаго, който се интересуваше единствено от хора като него. Тогава не знаеше кое е по-удивително — новопридобитите му способности или фактът, че не е единственият, който притежава тези умения.
Той хвърли последен поглед към някогашния си дом. Представи си го за миг такъв, какъвто беше по времето, когато Моли и Каси бяха живи и го чакаха да се прибере след работа. Виждаше как целува Каси, играе си с Моли… Тримата бяха истинско семейство.
Можеш да живееш в миналото или в настоящето, но не можеш да живееш и в двете, Еймъс.
Той запали двигателя, вдигна прозореца и потегли.
Винаги се беше чувствал самотен след онази тежка травма на игрището, когато изпадна в клинична смърт. Каси положи доста усилия, за да не му позволи да се затвори в себе си и да се изолира от света. След смъртта ѝ нямаше кой да се грижи за това.
После в живота му се появи Алекс Джеймисън и пое донякъде ролята на Каси.
Декър нямаше представа какво е породило този негов стремеж към справедливост и правосъдие, тази жажда за победа на доброто над злото. Знаеше само, че тя отдавна е била в него, много преди да изгуби семейството си.
Може би онзи сблъсък на игрището ми отне истинското „аз“. Затова през всичките тези години търся с какво да запълня тази дупка. Очевидно залавянето на убийци е единственото, което върши работа. Защото те отнемат най-ценното: човешкия живот.
Декър нямаше представа дали това обяснява всичко. Но знаеше, че в този момент само то го държи на повърхността.
Докато шофираше из града, мислите му се насочиха към по-належащи проблеми. Много му се искаше да разбере дали Дейвид Кац се е уговорил да се види с Дон Ричардс и дали това е станало по телефона само между тях? И откъде убийците им са разбрали, че двамата ще се срещнат следващата вечер?
Не можеше да повярва, че Сюзан Ричардс е замесена по някакъв начин, защото това означаваше, че е пожертвала и децата си. Декър я бе видял в онази нощ. Както каза Ланкастър, тя беше в истерия, отказваше да приеме истината и не беше на себе си от гняв. Беше смазана, когато научи, че е излязла следобед само за да се върне по-късно и да открие, че вече няма семейство.