Декър кимна.
— Обзалагам се, че когато получим резултатите от анализа на онази проба, те ще покажат наличието на ДНК на Мици, смесена с онази, която открихме под ноктите на Абигейл.
— Но това означава, че съсипва живота на собствения си баща! — възкликна Марс.
— Тя беше наркоманка, Мелвин. През половината време не беше на себе си. Лесно са могли да я убедят да го направи.
— Но какъв мотив може да има някой да убие Кац и Ричардс? И как това се връзва с присъствието на Дейвид Кац в дома на Ричардс? Чакай малко… да не мислиш, че е възможно да са замесени в трафик на наркотици?
— За тях не знаем. — Декър помълча и добави: — Но синът на Ричардс, Франки, със сигурност е продавал дрога.
— И отново: каква е връзката?
Декър затвори очи и порови в облака. След няколко секунди поклати глава и каза:
— Няма го в документите по случая.
— Кое?
— Името на дилъра на Мици.
44
Нати седеше унило зад бюрото си в общото помещение на отдел „Убийства“. Четиримата му колега, включително Мери Ланкастър, работеха на компютрите си.
Миг по-късно при тях буквално нахлуха Декър и Марс. Декър хвърли поглед към Ланкастър, която го изгледа въпросително, и застана пред Нати.
— Карл Стивънс — каза той.
— Кой?
— Дилърът, който е продавал дрога на Франки Ричардс.
Ланкастър се надигна от стола си и се приближи.
— Знаем за него, но той има алиби за времето на убийствата — каза тя. — Проверихме още тогава.
— Не е там работата — отвърна рязко Декър.
— А къде е работата? — тросна се Нати.
— Продавал ли е дрога и на Мици Хокинс?
Ланкастър и Нати се спогледаха.
— Не знам — призна Нати. — Мина доста време. Важно ли е?
— Може би.
— Ще проверя — въздъхна Нати. — Но няма гаранция, че ще го открия в документацията. Карл Стивънс продаваше на доста хора.
— Къде е той сега? — попита Марс.
— Аз знам — обади се Ланкастър. — В „Травис“. Сега е частен затвор. Стивънс излежава присъда за убийство втора степен. Чакат го между десет и двайсет години. Убил някакъв тип по време на сделка за хероин. Вече пета година е зад решетките. Аз го пратих там.
— В „Травис“ ли? — попита Декър. — Това не е ли затворът, в който лежа и Мерил Хокинс?
Нати се приведе над клавиатурата и затрака по нея. Отвори някаква страница и зяпна. Вдигна поглед и каза:
— Прав си.
— Били ли са заедно на общ режим? — попита Декър.
— Нямам представа. Но затворниците най-често са на общ режим. Затворите не разполагат с достатъчно място да ги отделят. Просто нямат капацитет.
— В такъв случай е възможно да са се запознали там и да са си говорили — каза Ланкастър и погледна Декър. — Какво мислиш?
— Ако е така, Стивънс може да му е споменал нещо, което да го е накарало да се върне тук и да ме помоли да докажа, че не е извършил онези убийства. Винаги съм се чудил защо това се случи точно сега. Възможно ли е Хокинс да е научил нещо, което да го е накарало да повярва, че ще успеем да докажем невинността му? Той искаше да се срещне с мен. Може би тогава щеше да ни разкаже повече подробности.
— И най-вероятно го е научил неотдавна — добави Ланкастър, — иначе щеше да ни потърси още от затвора.
— Но какво може да му е казал Стивънс? — попита Нати.
— Например че е продавал дрога на Мици — отвърна Декър.
— И какво от това?
— Стивънс може да е връзката между Франки Ричардс и Мици.
— Каква връзка? — настоя Нати. — Струва ми се нелогично.
— Можеш ли да ни издействаш разрешение за свиждане със Стивънс? — попита Декър, без да отговори на въпроса му. — Още днес.
— Ще се опитам. Но какво очакваш да ти каже?
— Няма да разбера, докато не го попитам — отвърна Декър, помълча и добави: — Искаш ли да дойдеш с нас, Нати?
Блейк Нати не отговори веднага. Той погледна Ланкастър и каза тихо:
— Ами аз… аз ще водя жена ми на обяд.
Декър го изгледа продължително.
— Намерил си далеч по-пълноценен начин да прекараш следобеда. Ще ти разкажа всичко, щом се върнем. — Посочи телефона на бюрото му и каза: — Звънни им и кажи, че ще бъдем двама.
— Трима — обади се Ланкастър.
— Мери, ти вече не работиш по…
— Не ме интересува, Еймъс! Не е задължително разговорът ни да е свързан с убийството на Хокинс, за което Ърл осигурява алиби на Рейчъл Кац.
Декър погледна Нати, който вдигна рамене.
— Нямам възражения.