— Имам приятели навсякъде.
— И къде бяха тези приятели, когато задникът ти се оказа зад решетките? — попита Ланкастър. — Страхотни приятели, няма що! Защо смяташ, че им дължиш нещо?
— Кой казва, че дължа нещо на когото и да било?
Надзирателите пристъпиха напред, но Декър ги спря с ръка.
— Такива като теб с лопата да ги ринеш. С Мери сме виждали стотици хора в твоето положение. Направят някоя глупост, ченгетата ги спипат, а „приятелите“ им веднага им обръщат гръб. Резултатът: ти си тук, а те — навън.
— Нямате представа в какво се забърквате.
— Хайде, кажи ни тогава — подкани го Декър. — Винаги е добре да знаеш срещу какъв противник се изправяш.
Стивънс махна с ръка и оковите му издрънчаха.
— Само си говоря, човече. Нямам нищо предвид.
— Да се върнем на Ричардс и Хокинс. Обзалагам се, че си доставял дрога и на двамата. Може да си подочул нещо, свързано с убийствата.
— Или пък може да си срещнал Мерил Хокинс тук и двамата да сте си поговорили — добави Ланкастър. — Преди да го пуснат.
— Това неговото беше скапана измислица! И аз съм болен! Имам проблеми с черния дроб!
— Значи знаеш, че Хокинс е бил освободен, защото е имал рак в последен стадий? — попита Декър.
На лицето на затворника, който бе попаднал в капана на собствените си думи, отново се изписа раздразнение.
Декър продължи:
— За втори път те хващаме да ни лъжеш, Карл. Мисля, че трябва да ни кажеш каквото знаеш, за да ти уредим добра сделка. Така ще излезеш навън много по-рано.
— Да не смяташ, че е толкова лесно?
— Нямам представа. Защо не ни кажеш?
— Трябва да си помисля.
— Какво толкова има да го мислиш? — попита Ланкастър. — Ти помагаш на нас, ние помагаме на теб.
Стивънс поклати глава.
— Кажи ни само това, говори ли с Хокинс? — попита Декър.
— Може да сме се засичали наоколо.
— И може да сте обсъждали убийствата.
— Защо не попитате него?
— С удоволствие бихме го попитали, но е мъртъв — отвърна Ланкастър. — Някой го уби.
Стивънс пребледня. Имаше вид на човек, който ще повърне всеки момент.
— Трябва да тръгвам — каза той, извърна се към надзирателите и извика: — Ей, приключих тук!
— Не е нужно да го правиш, Карл — отвърна Декър.
— Напротив! А сега ме оставете на мира!
Докато надзирателите отвеждаха Карл Стивънс, Ланкастър се обърна към Декър:
— Издъних се! Не биваше да му казвам какво се е случило с Хокинс.
— Не мисля, че щеше да има значение, Мери, но намерихме нова улика.
— Каква?
— Татуировките на ръцете на Стивънс бяха почти същите като тези на стрелеца, убил Сали Бримър.
— Моля? Сигурен ли си?
— Да, напълно.
Когато се върнаха в Бърлингтън, Нати ги очакваше в управлението.
— Какво, по дяволите, се случи в „Травис“?
— Какво искаш да кажеш? — попита Ланкастър.
— Току-що са открили Карл Стивънс със самоделен нож във врата. Мъртъв е.
46
Декър, Ланкастър и Марс се събраха на импровизирано съвещание в празния салон за закуска на Резидънс Ин, докато в мрака навън се лееше проливен дъжд.
— Това предполага, че теорията ти е вярна, Еймъс — заяви Ланкастър. — Стивънс е бил замесен по някакъв начин.
— И разговорът му с нас е бил равносилен на смъртна присъда — допълни с горчивина Марс. — Знам, че беше отрепка, но никой не заслужава такава смърт.
Декър седеше с поглед, вперен в някаква точка на тавана.
— Стрелецът, убил Сали Бримър, беше със същите татуировки. Между него и Карл Стивънс очевидно има връзка. Видях тези татуировки съвсем ясно върху ръцете му в онази уличка, огледах добре и Стивънс в затвора. Мисля, че той разбра какво правя, защото, когато улови погледа ми, бързо скри ръцете си под масата, за да не мога да продължа да разглеждам татуировките.
— Членували са в една и съща банда — предположи Ланкастър. — Това ми се струва най-вероятният отговор.
— Действат много експедитивно — отбеляза Декър. — Два часа след срещата ни Стивънс вече беше мъртъв.
— Но как е възможно да реагират толкова бързо? — попита Ланкастър. — Освен ако смъртта му няма нищо общо с нашето посещение. В затворите често се случват такива убийства.
— Това би било най-голямото съвпадение на света.
— А ти не вярваш дори в малките съвпадения — каза Марс.
— Сам видя, че Стивънс млъкна, когато разбра, че Мерил Хокинс е бил убит. Уплаши се за живота си. Опита се да се престори, че не знае нищо, но вече беше прекалено късно.