— Може пак да ти сложим микрофон.
Марс поклати глава.
— Не, не искам да рискувам да открие, че я подслушваме. Това ще провали всичко.
— Добре — съгласи се неохотно Декър. — Но внимавай.
Марс му отвърна с вдигнат палец и излезе.
Ланкастър го изпрати с поглед.
— Не се притеснявай, Декър. Има вид на човек, който умее да се грижи за себе си.
— Щях да се притеснявам по-малко, ако ставаше въпрос за пиянски скандал с петима здравеняци. Такива Мелвин със сигурност може да ги натръшка.
— За какво се тревожиш тогава? Няма да ходи да се бие, отива на среща с жена.
— Точно това ме тревожи.
— Какво ще правим сега?
— Ще се заема с нещо, за което не можеш да ми помогнеш.
— Защо?
— Както вече казах, свързано е със Сюзан Ричардс. Искам да проверя и нещо около Рейчъл Кац. Не бива да участваш в тази част от разследването заради Ърл.
— Ърл е алибито на Рейчъл Кац за убийството на Мерил Хокинс. Но не и за Ричардс.
— Очакваш ли Чилдрес да е на същото мнение?
— На кого му пука? — отвърна Ланкастър и добави с горчивина: — След една година може изобщо да не помня кой е Чилдрес.
— Добре, щом си сигурна.
— Сигурна съм. Но как Кац е замесена в изчезването и в убийството на Ричардс?
— Някой се е представил за Ричардс, за да може Агата Бейтс да свидетелства, че е видяла именно нея. И Рейчъл Кац, и Мици Гардинър са подходящи като ръст и телосложение. Отдалече, особено с дълго палто и шапка, лесно могат да бъдат взети за Сюзан Ричардс. Поне от човек с влошено зрение като Бейтс.
— Наистина ли смяташ, че някоя от тях е убила Ричардс и е заела мястото ѝ, след като я е напъхала в онзи куфар?
— Има само две възможности — да го докажем или да го опровергаем.
— Откъде ще започнем? От Кац или от Гардинър?
— Да оставим засега Кац на Мелвин. Ще говорим с Гардинър.
— Тя не е длъжна да ни каже нищо.
— Предлагам да го чуем от нея.
— Ще я обвиниш директно?
— Никога не си вярвала, че мога да бъда и тактичен, нали, Мери?
Ланкастър изглеждаше изненадана.
— Може би защото никога не си го демонстрирал пред мен, Еймъс.
— В такъв случай се приготви. Ще ти покажа на практика.
48
— Това си е чиста проба полицейски тормоз!
Декър и Ланкастър стояха на верандата пред дома на Мици Гардинър, а тя препречваше прага и се взираше гневно в тях.
— Напълно ви разбираме, госпожо Гардинър, но ние полагаме всички усилия, за да разрешим четворно убийство, в което е замесен баща ви, и независимо дали ви харесва или не, вие сте един от най-добрите ни източници на информация. Искаме да ви зададем няколко въпроса и ще се постараем да го направим колкото е възможно по-деликатно. Обещавам.
Ланкастър наблюдаваше Декър с изумление. Очевидно никога не го беше виждала да разговаря по този начин със заподозрян.
Гардинър отмести поглед към Ланкастър.
— Спомням си и вас. Разследвахте случая заедно.
— Точно така. Трябва да призная, че не съм сигурна дали щях да ви позная — заяви Ланкастър и погледът ѝ се плъзна по стройната фигура на Мици Гардинър, по красивите ѝ дрехи, скъпата прическа и безупречната кожа на лицето ѝ.
— Да, знам, че съм се променила от последната ни среща.
— Изглеждате чудесно.
— Благодаря.
— Никога не съм предполагала, че ще разследваме отново този случай. Но баща ви се върна в града и заяви, че е невинен…
Гардинър посочи Декър.
— Вече му казах, че това са пълни глупости. Баща ми просто е искал да ви обърка… да ви накара да се усъмните във вината му.
— Още не сме открили кой го е убил — отвърна Декър.
— Нали казахте, че проверявате двете вдовици?
— Да. Едната от тях също беше убита.
Гардинър зяпна от изумление и Декър видя как пръстите ѝ започват да треперят върху дръжката на бравата.
— Убита? Коя?
— Сюзан Ричардс. Предполагаме, че е била отвлечена от дома си и убита.
Когато тя не отговори, Декър добави:
— Може ли да влезем?
Мици Гардинър ги поведе по коридора към зимната градина. Покани ги да седнат, а самата тя остана права, като непрекъснато кършеше пръсти.
— Изглеждате изумена — отбеляза Декър.
— Разбира се, че съм изумена. Първо баща ми, а сега и Сюзан Ричардс.
Гардинър седна сковано и заби поглед в скута си. Ланкастър огледа елегантно обзаведеното помещение.
— Имате прекрасен дом.
Тя кимна разсеяно, но продължи да избягва погледите им. Декър извади нещо от джоба си и ѝ го подаде.