— Може би ще искате да я задържите.
Гардинър вдигна глава, но не взе снимката.
— Тук сте като малко момиче. Открих я в портфейла на баща ви. В него нямаше почти нищо друго. Знам, казахте, че никога не сте го посещавали в затвора, но той очевидно я е пазил през всичките тези години.
Тя поклати глава.
— Аз… аз не я искам.
Декър остави снимката на масичката.
— Какво щяхте да ме питате? — продължи Гардинър, хвърли поглед към снимката и бързо извърна глава.
— Не го приемайте лично, разпитваме всички, свързани с този случай. Трябва да ни кажете къде сте били, когато Сюзан Ричардс е изчезнала.
— Не вярвате, че имам нещо общо със смъртта ѝ, нали?
— Не искам да вярвам, че някой е способен да извърши убийство. Но действителността непрекъснато ме опровергава. Не ви обвинявам в каквото и да било. Просто елиминирам заподозрените и за целта трябва да ни кажете къде сте били по това време.
— Кога по-точно?
Декър ѝ съобщи точния ден и час.
Гардинър се облегна и затвори очи. После си извади телефона от джоба. Отвори календара, прегледа няколко страници и въздъхна с облекчение.
— Бях на вечеря със съпруга ми. Делова вечеря в ресторант заедно с още шестима души. Тук, в Трамъл. От седем часа до след полунощ.
— И съпругът ви може да го потвърди? — попита Ланкастър.
— Необходимо ли е да разговаряте с него? — отвърна притеснено Гардинър. — Той не знае нищо за миналото ми.
— Тогава можете да ни дадете имената на хората, с които сте били?
— Това е все едно да му кажете всичко — тросна се Мици Гардинър. — Той си изгради отлична репутация в града и хората му имат доверие. Подобно нещо може да го съсипе.
— Добре, кой тогава може да потвърди присъствието ви на тази вечеря? — настоя Ланкастър.
Изведнъж Гардинър се оживи.
— Чакайте, познавам собственичката на ресторанта. Говорете с нея. Настани ни в отделен салон, платихме с кредитна карта… Можете да проверите трансакцията.
— Добре, устройва ни.
Ланкастър извади бележник и записа адреса на ресторанта.
— Това ли е всичко? — попита Гардинър, която очевидно си мислеше за нещо съвсем друго.
— Трябва да ни кажете също къде сте били, когато баща ви е бил убит.
— Баща ми? Да не би да ме обвинявате, че съм убила собствения си баща?
— Отново повтарям, не ви обвиняваме в нищо. Елиминираме заподозрени, както направихме току-що със смъртта на Сюзан Ричардс.
Декър ѝ съобщи деня и часа и Мици Гардинър отново провери календара си.
— Бях у дома със семейството си. Вероятно по това време съм спяла. Като повечето хора.
— И съпругът ви може да го потвърди?
— Ако е необходимо — процеди тя през стиснати зъби. — Нещо друго?
— Има още едно несъответствие — каза Декър. — Но не се съмнявам, че ще изясните и него.
Гардинър го погледна уморено.
— Сега си спомням, че навремето не спряхте да задавате въпроси.
— Боя се, че не съм се променил особено. Върви си с професията.
— Какво несъответствие?
— Споменахте, че никога не сте били в дрешника на родителите ви.
Гардинър веднага мина в отбранителен режим.
— Кой ви го каза?
— Вие. По време на първия ни разговор.
— А, добре. Но не разбирам за какво несъответствие става въпрос.
— Според полицейския доклад именно вие сте показали на криминалистите онзи панел в стената.
— Не си спомням — намръщи се Гардинър.
— Пише го в доклада.
— В такъв случай докладът греши. Възможно е, нали?
— Твърдите, че не сте им го показали, така ли? — попита Декър.
— Не си спомням да съм им го показвала.
— Значи сами са го открили, докато са претърсвали помещението.
— Предполагам.
— Но защо тогава са вписали в доклада, че вие сте им казали за него? — намеси се Ланкастър.
Гардинър пребледня като платно.
— Аз… аз не знам. Може и да съм го направила. Може да съм им помогнала да погледнат нещо. Възможно е. Беше отдавна. Тогава не бях на себе си… не си спомням добре.
— Разбирам — отвърна Декър. — Е, благодаря ви за отделеното време — каза той и се изправи.
Ланкастър го последва, но не скри изненадата си, че са приключили толкова бързо.
— Това… това ли е всичко? — попита Гардинър, изненадана не по-малко от Ланкастър.
— Засега да — каза Декър и побутна към нея снимката ѝ като дете.
— Казах ви, че не я искам.
— Знам, но понякога хората си променят мнението.
Тя не посегна да вземе снимката.
— Сами ще намерим изхода — каза Декър.