Качиха се в колата и Ланкастър се обърна към Декър:
— Добре, хареса ми новият ти „изтънчен“ подход. Но мисля, че приключихме прекалено бързо. Тъкмо бяхме стигнали до интересната част.
— Така си е. Но не биваше да прекаляваме.
— Тя е уплашена.
— И още как. Защото знае повече, отколкото ни казва. И се притеснява, че някой друг ще го забележи.
— Искаш да кажеш, че е в опасност?
— Всички, свързани с този случай, може да са в опасност, включително ние двамата.
— Ние сме ченгета, знаем какво да очакваме. За разлика от Мици Гардинър.
— Дали? — попита Декър и включи на скорост.
49
Лукс.
Това си помисли Марс, когато спря на паркинга пред „Силвър Оук Грил“. Нямаше представа какво е имало тук преди, но сградата беше перфектно реновирана. Той огледа останалите автомобили и забеляза, че са все скъпи модели от последната година. До покрития с тента вход бе паркирано дори мазерати кабрио.
Марс влезе и се огледа. Интериорът определено беше скъп. Самият той бе инвестирал в недвижими имоти в района на Вашингтон и добре познаваше цените на строителните и довършителните работи. Стари греди на тавана, големи каменни плочи на пода, резбован бар от масивно дърво, скъпи тапети, дизайнерски маси и столове…
Заведението беше пълно с хора, които обядваха. На опашката пред Марс имаше трима души, които очакваха да бъдат настанени.
— Мелвин?
Той погледна надясно и видя Рейчъл Кац да му маха от една маса в ъгъла. Запъти се към нея.
Тя се изправи и се надигна на пръсти, за да го прегърне и целуне по бузата. После се отдръпна назад и огледа дрехите му. Сиво сако, черно поло, тъмносив панталон, черни обувки.
— Много си елегантен.
— Благодаря, ти също — отвърна той и плъзна поглед по панталона, блузата, сакото и обувките с нисък ток.
— Дойдох направо от работа.
Когато седнаха, Марс забеляза, че Кац привършва коктейла си.
— Да пием по нещо? — предложи тя.
Той отново погледна почти празната ѝ чаша.
— На какво си?
— „Дюърс“ и вода. Готова съм за още едно.
— Започваш с твърд алкохол по обед, а?
— Точно така.
— Звучи ми добре — усмихна се Марс.
Поръчаха си питиетата и седнаха.
— Когато ми звънна, бях изненадана, че искаш да се видим отново — каза Кац.
— Защо?
— Ами разделихме се малко… не знам… без настроение.
— Аз си падам по дългосрочните инвестиции. Не придавам голямо значение на една-две срещи.
— Поласкана съм, че възприемаш това като среща.
Питиетата им пристигнаха и те чукнаха чаши. Кац отпи и продължи:
— Освен това се учудих как така Декър ти е позволил да се срещнеш отново с мен. Имам предвид, че той разследва убийства и макар фактите да сочат противното, аз все пак представлявам оперативен интерес за следствието…
— Познаваш терминологията — засмя се Марс.
— Какво да ти кажа… Гледам много криминални сериали.
— Не знам как намираш време за тях с твоята работа и всичките проекти, с които си ангажирана.
Рейчъл Кац се приведе напред.
— Ако трябва да съм честна, повечето вечери се прибирам вкъщи, обличам си пижама, мажа си филия с фъстъчено масло и конфитюр и гледам стари филми.
Марс я погледна изпитателно.
— Не ми звучи невероятно — каза той. След което добави: — Но не защото нямаш други варианти. Предполагам, че можеш да си избереш, когото си пожелаеш тук.
Тя направи гримаса.
— Проблемът е, че мъжете тук не са мой тип.
— Което повдига въпроса защо не заминеш някъде? Чикаго не е толкова далече.
— С Дейвид планирахме да заживеем именно там. Но после го убиха.
— Чувстваш се обвързана с Бърлингтън?
— В известен смисъл. Той е погребан тук. Онова, което започнахме да създаваме заедно, също е тук.
— Така е.
— Не ми ли вярваш? — попита Кац, готова да се намръщи.
— Напротив, вярвам ти. Погледни Декър. Той отдавна не живее тук, но и при него е така. Идва, за да се поклони на гроба на семейството си. Различните хора се ръководят от различни мотиви. Щом искаш да останеш, остани. Решението си е твое и на никой друг.
Рейчъл Кац понечи да каже нещо, но вместо това бързо отпи от чашата си.
— Искаш ли да поръчваме? Сьомгата е страхотна, но аз ще си взема тартар от риба тон.
Марс погледна менюто.
— Какво ще кажеш за уагю?
— И то е чудесно. Получаваме пресни доставки всеки ден.
— Как така получаваме?
Тя се усмихна.
— Май забравих да спомена. Имам дял и в това заведение.
— Нали знаеш… Жените с много интереси движат света.