— И той е мъртъв?
— Беше в затвора. Отидохме да го видим. Той също заяви, че не знае нищо. Когато се върнахме в Бърлингтън, вече беше мъртъв. Самоделен нож във врата. — Марс си взе уискито и отпи. — Очевидно на тези хора не им пука дали някой знае, или не знае нещо. Просто убиват.
— Но как… как е възможно… нали е бил в затвора? Всъщност там непрекъснато убиват хора.
— Права си. Работата е там, че по ръцете на Стивънс имаше татуировки.
— Какви татуировки? — попита Кац с треперещ глас.
— Същите като татуировките на онзи, който застреля Сали Бримър. Декър е категоричен, а той има отлична памет.
— Не смятате ли, че може да е съвпадение?
— На теб как ти се струва?
Кац се облегна на стола и възвърна самообладанието си.
— Съжалявам за този Стивънс, но това не ме засяга по никакъв начин.
— Добре, щом си сигурна.
— Сигурна съм.
— Тогава да се върнем към чудесния обяд.
Марс си довърши стека, докато Кац почти не докосна храната в чинията си. Но допи и втората си чаша уиски.
На тръгване минаха покрай масата на Дънкан Ларкс. Той се пресегна и хвана Кац за ръката.
— Рейчъл, видях те, но не бях сигурен, че си ти.
— Здравей, Дънкан.
— Заведението е прекрасно. Право в десетката.
— Благодаря.
Ларкс погледна Марс.
— Струва ми се, че не познавам приятеля ти.
Марс протегна ръка.
— Мелвин Марс. Приятно ми е.
Двамата се здрависаха, докато останалите на масата следяха мълчаливо разговора им.
— Рейчъл спомена, че онова мазерати отвън е ваше. Страхотна кола.
— Така е. Германска инженерна мисъл и елегантен италиански дизайн, божествено съчетание.
Всички се засмяха.
Когато излязоха от ресторанта, Кац се обърна към Марс.
— Този Ларкс ми се стори симпатичен — каза Мелвин.
— Виж, знам, че току-що бяхме на обяд, но какво ще кажеш да вечеряме заедно довечера?
— Разбира се. Къде?
Тя се поколеба.
— У дома. Звучи невероятно, но мога да готвя.
Марс очевидно се почувства неловко, затова тя го хвана за ръката и каза:
— Обещавам, приятелска вечеря, нищо повече. Аз… аз просто имам нужда да хапна домашно приготвена храна, да си поговоря с някого. И предпочитам да е с теб.
Той стисна леко ръката ѝ и отвърна:
— Добре, с удоволствие.
— В седем устройва ли те?
— Напълно. Да донеса ли нещо?
— Само себе си, Мелвин. Това е достатъчно.
50
Декър и Ланкастър бяха в стаята на следователите от отдел „Убийства“, когато вратата се отвори. Влезе съдебният лекар. Той бе свалил бялата си престилка и сега носеше костюм. Държеше някакви документи.
— Нося ви резултатите — обяви той, седна на бюрото на Ланкастър и запрелиства страниците. — Първо, в кръвта на Мерил Хокинс открихме обезболяващи. Оксикодон.
— Възможно ли е дозата да го е упоила? — попита Декър. — Да е бил в безсъзнание в момента на изстрела?
— Много е вероятно — отвърна съдебният лекар. — Що се отнася до Сюзан Ричардс, умряла е от свръхдоза фентанил. Не е нужно кой знае какво количество. Гаден, много силен наркотик.
— Аутопсията дава ли основания да смятаме, че редовно го е вземала?
— Не, никакви. Била е в отлично здраве. Щяла е да живее още дълги години.
— Кога е настъпила смъртта? — попита Декър.
— Била е мъртва от доста време, Еймъс.
— Ще задам отново въпроса си от миналия път. Възможно ли е вече да е била мъртва в момента, в който уж е напуснала дома си?
— Мога да заявя, че е напълно възможно вероятният час на смъртта да съвпада с твоята теория. Смяташ, че е била убита още в дома си?
— Нещо подобно.
Съдебният лекар поклати глава.
— Този случай се заплита с всяка изминала минута. Радвам се, че не го разследвам аз.
След като съдебният лекар си тръгна, Ланкастър каза:
— Ако си прав, това означава, че някой е убил Сюзан Ричардс, скрил е тялото ѝ в онзи куфар и го е зарязал извън града. С други думи, жената, която Агата Бейтс е видяла, не е била Ричардс.
— Висока слаба блондинка — обобщи Декър.
— Мици Гардинър или Рейчъл Кац, както каза миналия път. Но аз проверих алибито на Мици за времето на предполагаемото отвличане на Ричардс. Персоналът на ресторанта потвърди, че тя е била там през цялата вечер, много след изчезването на Ричардс.
— Остава Рейчъл Кац, така ли?
— Като стана въпрос за нея… някакви новини от твоя приятел?
— Изпрати ми имейл. Обядвали заедно. Кац се държала странно. Поканила го на вечеря в дома си. Марс се надява тогава да бъде по-откровена с него. Разказал ѝ за убийството на Карл Стивънс и тя се уплашила здравата, въпреки че се опитала да го скрие. Дънкан Ларкс също бил в ресторанта — добави Декър. — Мелвин разговарял с него. Кац споменала, че са имали разни общи проекти.