— Не знаех. Но ти си спомняш Ларкс, нали?
— Всъщност дори съм работил за него. Дъщеря му Джени се беше забъркала с един измамник и трябваше да я отърва от него. Ларкс се появи в Бърлингтън преди много години и започна да изкупува недвижими имоти. Рецесията го удари малко, но все пак сключи изгодни сделки на ниски цени. Изкара доста пари. Имаше най-голямата къща в цялата околност по времето, когато живеех тук.
— Още я има — отвърна Ланкастър. — На онзи хълм край града. Имам чувството, че така ни гледа отвисоко.
— Напомня ми за един друг човек с голямо имение на хълм в Пенсилвания. Но в интерес на истината, той нямаше пукната пара и не гледаше отвисоко.
— Е, при Ларкс е различно. Фрашкан е с пари. Чух, че е забогатял много преди да дойде в Бърлингтън. Инвестиции на финансовите пазари или нещо подобно. Разни ППП и други такива, от които нищо не разбирам и никога няма да изкарам и един цент.
— Защо ли е избрал Бърлингтън? Май никога не е споменавал.
— Чувала съм, че баща му е роден тук. Работил в старата фабрика за обувки. Ларкс я купи и я превърна в луксозна жилищна сграда.
— Там живее Рейчъл Кац.
— Ланкастър щракна с пръсти.
— Точно така!
— Според Мелвин Кац се уплашила, когато научила за убийството на Стивънс. Възможно е да сподели нещо с него. Довечера ще вечерят у тях.
— Хокинс също искаше да говори с теб, а сега е мъртъв. Кой знае… вероятно по същата причина са убили и Сюзан Ричардс.
Декър и Ланкастър се спогледаха.
— Може би трябва да държим приятеля ти под око тази вечер?
— И аз си мислех същото.
51
Рейчъл Кац отвори и Марс изпълни рамката на входната врата.
Беше със светлосив панталон, бяла риза с разкопчана яка и тъмносиньо сако. В едната си ръка държеше бутилка червено вино, а в другата — букет.
Кац бе облечена по-спортно, с джинси и блуза с дълги ръкави. Освен това беше боса.
— Май съм се облякъл прекалено официално — отбеляза с усмивка Марс, докато влизаше.
— Изглеждаш чудесно. Реших тази вечер да избера нещо лежерно.
Тя му благодари за цветята и виното и го целуна по бузата.
— Не беше необходимо да купуваш нищо — каза Кац, взе ваза, напълни я с вода, подряза стъблата и сложи цветята в нея.
— Майка ми ме е учила, че не се ходи на гости с празни ръце. Въпрос на възпитание.
— Добре те е възпитала. Често ли я виждаш?
— Не. И тя, и баща ми починаха отдавна.
— О, съжалявам!
Марс сви рамене.
— Случва се. Искаш ли да отворя виното?
— Да, ако обичаш. От онова уиски, което изпих на обед, няма и помен. Тирбушонът е в най-горното чекмедже.
Марс наля две чаши и подаде едната на Кац. После подуши въздуха и отбеляза:
— Мирише много хубаво. Какво има за вечеря?
— За начало салата капрезе, основното е пиле пармиджано с моя таен сос, а за десерт — каноли. Същинска италианска вечер.
— И си приготвила всичко това, след като си работила цял ден?
— Обичам да готвя. Но признавам, че купих канолите от една сладкарница.
— И все пак съм впечатлен. Искаш ли помощ?
— Вече ми помогна, като отвори виното и донесе цветята.
— Мъжете винаги минават тънко.
— Умен човек сте, господин Марс.
Седнаха да вечерят половин час по-късно. Когато приключиха, Марс настоя да раздигне масата.
— Ти си сготвила, сега е мой ред — заяви категорично той.
Кац го наблюдаваше как отнася чините. Погали столчето на чашата си с вино и каза:
— Е, надявам се, че жената, с която излизаш, те оценява.
— Така ми се струва. Но за да върви една връзка, и двете страни трябва да полагат усилия.
— Дейвид казваше същото.
Марс изплакна чиниите, чашите и приборите и ги постави в съдомиялната.
— Май сте били чудесна двойка.
— Да. За съжаление, за твърде кратко.
Марс приключи и дойде в дневната. Седна до нея на канапето. Тя присви крака под себе си и вдигна чашата си, а той ѝ доля вино.
— Ужасна история.
— Смятах, че е приключила. А сега Декър рови отново, защото е убеден, че Мерил Хокинс не е убил никого. Кой тогава, ако не той?
— Съпругът ти имаше ли врагове?
— Не, никакви. Казах същото и на Декър.
— Може Дон Ричардс да е имал врагове. Или мъжът ти просто да се е озовал на неподходящото място в неподходящото време.