Декър се плъзна безшумно наляво, излезе за миг на открито, но бързо се скри зад купчина щайги. После надникна иззад тях, но от червената точка нямаше и следа.
Клекна отново тъкмо навреме, за да избегне куршума, забил се в стената зад гърба му. Явно точката на прицелване беше на главата му.
Декър продължи да се движи, но без да напуска прикритието си. Успя все пак да се добере до срещуположния ъгъл на помещението. Легна настрани и надникна зад единия крак на бюрото. Отново видя червената точка.
Този път успя да я проследи до източника ѝ. Прицели се внимателно. В голям дървен сандък.
Натисна спусъка пет пъти; първите четири куршума пронизаха дървото и когато стрелецът се показа, петият куршум се заби в тялото му. Той изкрещя от болка.
Добре, Декър го беше улучил, но не всичко бе приключило. Огледа се за още червени точки. Не видя нищо, затова запълзя по корем и скъси разстоянието наполовина.
Тогава чу стъпки по стълбите. Не се съмняваше, че и противникът му ги е чул. Те можеха да го изкарат от скривалището му, да го принудят да предприеме отчаян ход.
Точно това се случи. Макар и не по начина, който Декър очакваше.
Изневиделица се появи тъмна размазана сянка, която полетя във въздуха и се стовари върху него, преди той да успее да стреля.
Двамата се претърколиха на земята, като всеки се опитваше да застане отгоре. Декър зае тази по-изгодна позиция и се опита да притисне нападателя си към пода. Усети нещо по лицето си и осъзна, че това е кръвта на стрелеца.
Миг по-късно стрелецът заби лакътя си в главата му. Ударът едва не го зашемети.
Декър опря ръка в брадичката на мъжа и натисна назад в опит да завърти врата му под невъзможен ъгъл.
Но явно бе забравил другата му ръка. Онзи го удари веднъж, после втори път. И двата удара бяха много силни. Декър отпусна хватката си и се претърколи настрани. Проблесна острие и той вдигна ръка, за да се защити.
Отекнаха два изстрела.
Декър гледаше как тялото на стрелеца потрепва. А после как изпуска ножа и се строполява на пода.
Миг по-късно видя Ланкастър бавно да сваля пистолета си.
53
Отново се срещаха в моргата. Декър още се чувстваше леко замаян от схватката в изоставената сграда.
Взираше се в тялото на масата и си мислеше: Ако не беше Мери, на неговото място щях да лежа аз.
Той изпита огромно облекчение, когато узна, че Марс е невредим. Рейчъл Кац беше простреляна и в момента се намираше в операционната.
Вдигна чаршафа, за да разгледа стрелеца. Татуировките на ръцете му наистина бяха идентични с онези на Карл Стивънс. Декър бе помолил управата на затвора да снима татуировките на Стивънс, за да бъде напълно сигурен.
Огледа ги внимателно и остана поразен колко различни бяха една от друга. И въпреки това нещо ги свързваше: всички бяха символи на омразата. Декър започна от дясната ръка, след което продължи с лявата. Познаваше по-голямата част от тези символи от работата си в полицията, а впоследствие и във ФБР. Защото хората с подобни татуировки определено не можеха да се нарекат уважаващи законите граждани.
Например числото 88. Това бе цифров еквивалент на HH, абревиатурата на Heil Hitler. H беше осмата буква от азбуката.
Или детелината с вградена в нея свастика. Знакът на Арийското братство.
Белият кръст с червена капка кръв в него пък беше отличителният символ на Ку-клукс-клан. Често го наричаха МЗК, „мистичния знак на Клана“.
Инициалите KI вероятно бяха свързани с друг символ на омразата, макар Декър да ги виждаше за пръв път.
Имаше и други татуировки, които трябваше да провери в интернет. Символът на бригадата „Арийски терор“. Думите Weiss Macht, които означаваха „Бяла сила“ на немски. Древното индоевропейско слънчево колело, което нацистите бяха заимствали, за да поставят в центъра му свастика.
Двете мълнии на „Шуцщафел“, SS, друг нацистки символ, както и триъгълната емблема на Клана, която отдалече приличаше на три триъгълника, разположени в по-голям триъгълник. Отблизо обаче ставаше ясно, че това са три букви K, обърнати една към друга.
По тялото на стрелеца имаше доста мастило. Декър нямаше представа защо този тип си е направил толкова много татуировки. Явно бе побъркан на тема неонацизъм.
Изглеждаше опасен дори мъртъв. Със сигурност не беше имал скрупули да убива хора. Погледът на Декър се плъзна по тялото му, осеяно с белези, стари рани и други свидетелства за живот, изпълнен с насилие.