Замисли се за Мици Гардинър, за това че не ѝ е било лесно, особено в тийнейджърските години. Но после нещата се бяха променили. Отново бе станала звездичката на татко. Като надписа на гърба на онази снимка, която Декър бе открил в портфейла на Хокинс. Беше угаснала, за да изгрее отново. Дали?
Той погледна стената от хладилни шкафове, в които патоанатомите държаха труповете. Пристъпи до последния вляво. Отвори вратата и дръпна шейната. Повдигна чаршафа и впери поглед в тялото на Мерил Хокинс. Пресегна се и вдигна ръката му.
Татуировка на звезда, пронизана от стрела. Символ на какво беше тя? И тогава се сети.
Декър набра Ланкастър. Оказа се, че попълва някакви формуляри в управлението.
— Хокинс ни каза, че от затвора са предложили да бъде освободен предсрочно.
— Да, знам — отвърна Ланкастър.
— Според мен е излъгал.
— Защо?
— Дъщеря му е била неговата звезда. Нарисувал е звездички на гърба на снимката, която винаги е носел със себе си. Последната татуировка, която Хокинс си е направил, е била на онази стрела, която пронизва звездата. Подозирам, че се е натъкнал на Карл Стивънс и той му е казал причината дъщеря му да го натопи. Тогава Хокинс е подал молба за освобождаване по здравословни съображения, излязъл е от затвора и е дошъл тук.
— Но той каза, че от затворническата администрация сами са се свързали с него — възрази Ланкастър.
— Когато направим проверка, ще открием, че системата не процедира по този начин. Затворниците сами подават молби, затворническите власти не правят това вместо тях.
— Добре, но според теб той е подозирал от самото начало, че дъщеря му го е натопила. И не е направил нищо по въпроса.
— Тогава, по време на процеса, не е знаел истинската причина. Не е знаел кой стои зад всичко това. Може да е смятал, че Мици просто е била дрогирана. Или че са замесени нейни приятели наркомани, и затова да не е искал да ѝ създава проблеми. Но после е открил истината.
— Смяташ, че я е научил от Стивънс?
— Точно така — отвърна Декър. — Възможно е Стивънс да е знаел, че Мици разполага с пари. Към този момент Хокинс вече не го е било грижа за дъщеря му. Тя е спечелила, като го е натопила. Той е искал само да изчисти името си. Татуирал си е стрелата, която пронизва неговата малка „звездичка“, излязъл е от затвора и се е свързал с нас.
— Ако дъщеря му е знаела, това я превръща в основен заподозрян за убийството му.
— Тя няма алиби за вечерта, затова ще трябва да се поровим по-надълбоко. — Декър замълча, след което добави: — И още нещо, Мери.
— Да?
— Благодаря ти, че ми спаси живота.
Декър затвори и погледна отново измършавялото тяло на Хокинс. Този човек бе лежал в затвора за престъпление, което не бе извършил. А после бе открил, че някой го е натопил, и бе пожелал истината да излезе на бял свят, преди да умре.
Декър щеше да довърши делото му вместо него.
— Съжалявам, Мерил. Не го заслужаваше. Трябваше да се отнесем по-добре с теб — и аз, и всички останали.
Декър бутна навътре трупа на Хокинс и затвори вратата на хладилния шкаф.
Беше прекалено късно да се срещне с Мици Гардинър, но така или иначе имаше още едно нещо, което се налагаше да провери.
54
Декър подкара към мястото, където едва не бе загубил живота си през изминалата нощ. Когато пристигна там обаче, не отиде в изоставената сграда, а се насочи към дома на Рейчъл Кан. Взе асансьора, показа служебната си карта на полицая, който охраняваше апартамента, и влезе.
Криминалистите продължаваха да обработват местопрестъплението. Декър кимна на Кели Феъруедър, която стоеше до канапето и извършваше анализи на петната кръв. Нати също беше дошъл и разговаряше с втория криминалист. Когато видя Декър, веднага тръгна към него.
— Разбрах, че си се отървал на косъм — каза Нати.
— Добре че беше Мери — кимна Декър.
— Гръмнала е онзи тип, който уби Сали — каза Нати с мрачна усмивка.
— Някакви новини за Рейчъл Кац?
— Още е в операционната. Доколкото чух, ще прескочи трапа. Извадила е голям късмет, че куршумът не е засегнал артерия. Твоят приятел ѝ е спасил живота.
— Знам. Мелвин е в болницата, вероятно играе ролята на допълнителна охрана.
— Стрелецът е имал отличен снайпер с много мощен лазерен мерник.
— Именно лазерният лъч ми осигури известно предимство.
— Мръсникът е можел да стреля от три пъти по-голямо разстояние и пак да улучи целта си. И то с лекота. Така поне твърди нашият експерт по балистика.
— Успяхте ли да го идентифицирате?
— Пуснахме отпечатъците му в системата.