— Имаше същите татуировки като Карл Стивънс.
— Да, Мери ми изпрати съобщение. Очевидно смяташ, че има връзка.
— Разговаряхме със Стивънс и веднага след това той беше убит. После някой застреля Сали и се опита да убие Кац. Със сигурност има връзка. Татуировките могат да ни помогнат да стесним кръга от заподозрени до конкретна банда. Те са странна колекция от символи, характерни за неонацистите и членовете на Ку-клукс-клан.
— Чудесна комбинация! — отбеляза саркастично Нати. — Въпросът, Декър, е дали тази банда е действала тук и преди тринайсет години. Не си спомням навремето в Бърлингтън да е имало такава група.
— Нито пък аз. Но не забравяй, че това може да са момчета за мръсни поръчки, доведени от онези, отговорни за случилото се преди тринайсет години.
— Да, възможно е.
Декър го погледна и попита:
— Как мина обядът с жена ти?
В първия момент Нати като че ли щеше да избухне от гняв, но когато видя искреното изражение на Декър, каза:
— Добре мина.
— Тя знае ли… нещо?
— Май не. Но може да е подозирала. Виж, Декър… ние със Сали никога… нали разбираш. Бяхме просто приятели. Добре де, може би повече от приятели. — Нати въздъхна отчаяно. — Проклетата полицейска работа! Не че си търся оправдание.
Декър се замисли за Ланкастър и брака ѝ.
— Тази работа се отразява зле на много хора, Нати.
— И как се справят те? Как да се справя аз?
— Ако знаех отговора на тези въпроси, щях да работя като психолог. И щях да съм вече богат. Но като за начало прекарвай повече време с жена си. Нещо против да хвърля един поглед?
— Не, разбира се. Стига да споделиш наблюденията си с нас.
Декър кимна и се залови за работа.
Влезе в спалнята и се огледа. Не беше сигурен какво точно търси. Съмняваше се, че Кац е оставила кутия с надпис „Тайни“ на капака, от която той да научи цялата истина.
Кац обаче бе счетоводителка. Беше точна и организирана и обръщаше внимание и на най-дребните подробности. Всичко това личеше и по дома ѝ. Затова беше напълно възможно тя да разполага с информация, която намира за необходимо да крие. Било то и само за да се защити от някого.
Той прегледа всички чекмеджета, след което подложи на същата методична проверка и дрешника ѝ. И тя като Сюзан Ричардс имаше купища дрехи и обувки, но дори Декър виждаше, че тоалетите на Кац са далеч по-скъпи от тези на Ричардс.
Декър прерови дори най-тъмните ъгълчета на дрешника, провери кутиите и чантите, но след половин час търсене така и не откри нищо, което да възнагради усилията му.
Влезе в банята и започна да я претърсва. Когато стигна до шкафчето с лекарствата, установи, че Рейчъл Кац е вземала хапчета за тревожност. И то изписвани с рецепта. Това не бе необичайно. Доста хора пиеха подобни медикаменти. И все пак… Декър се запита от какво толкова се е страхувала Кац.
Фактът, че някой се опита да я убие, ясно показва, че е имала основания да се страхува.
Декър взе дамската чанта на Кац, оставена на нощното ѝ шкафче. Вътре откри портмоне, ключове и електронна карта с чип за достъп. Декър ги прибра в джоба си и се върна в дневната. Нати вече си беше тръгнал и пътуваше към полицейското управление. Криминалистите бяха приключили огледа. Кели Феъруедър си събираше оборудването.
— Открихте ли нещо интересно? — попита Декър.
— Само кръв. И куршум. Забил се е в канапето — каза тя и вдигна в ръката си малка пластмасова кутийка.
Декър я взе и разгледа куршума, който се оказа в отлично състояние.
— Седем и шейсет и два — определи калибъра Декър.
Тя кимна.
— Точно така. Понякога му викат натовски калибър, но истината е, че много армии по света го използват, включително нашата. Ако беше попаднал в главата на Кац вместо в рамото, сега тя щеше да е в моргата, а не в болницата.
Декър я изгледа разсеяно.
— Добре ли си? — попита го Феъруедър.
— Ще се почувствам добре, когато разреша случая.
Декър излезе навън. Трябваше да провери още едно място, където Кац можеше да скрие нещо интересно. Офисът ѝ. Той се намираше на няколко преки от жилището ѝ, затова реши да отиде пеша.
Когато стигна там, откри, че вратата на сградата е заключена. Извади електронната карта, поднесе я към четеца и вратата се отвори. Провери табелите с имената на фирмите във фоайето, видя тази на Кац и взе асансьора. Прекоси коридора и се озова пред вратата на офиса ѝ. Всички офиси, покрай които мина, имаха стандартни метални врати. Само вратата на Кац беше изработена от скъпо дърво. Декър вече познаваше вкусовете ѝ, така че не остана изненадан.