Пробва поред ключовете, които бе взел от дамската ѝ чанта. Един от тях стана, Декър отключи и влезе. Реши да използва фенерчето си вместо осветлението. Намираше се в малка рецепция с бюро, вляво, от което започваше къс коридор. От двете му страни се намираха два кабинета, както и нещо средно между кухня и приемна. Панелът на алармената инсталация бе монтиран на стената до вратата. Лампичката му мигаше в зелено.
Декър влезе в първия кабинет. Тук очевидно работеше Кац. Помещението бе по-голямо от останалите, беше обзаведено с библиотеки по поръчка, имаше кът за сядане с фотьойли и масивно бюро. Рафтовете на библиотеките бяха отрупани със снимки, на които Кац позираше с представители на градската администрация и с хора, за които Декър предположи, че са нейни делови партньори. Имаше и снимки на различни сгради. На всяка от тях Кац се усмихваше широко, изглеждаше щастлива, гледаше победоносно.
Но когато Декър се взря по-внимателно, установи, че това е само привидно, че зад радостното изражение се крие дълбока меланхолия. Може би си въобразяваше, може би проектираше онова, което знаеше за Кац, върху снимките ѝ. Или пък не.
После забеляза захранващия кабел на бюрото. Беше за лаптоп, от който нямаше и следа. В дома на Кац също не бяха открили компютър. Декър отвори няколко чекмеджета на бюрото и подозренията му се засилиха.
Някой вече бе претърсил кабинета на Кац, като се бе постарал — при това доста — да не оставя следи. Декър затвори последното чекмедже и погледна рафтовете на стената. Бяха същите като онези в апартамента ѝ.
Но… не съвсем.
Той пристъпи по-близо и забеляза необикновен дървен панел, вграден между две колони с рафтове. В апартамента ѝ имаше почти същия. С една разлика. Онзи там имаше дръжка. Декър бе предположил, че панелът в дома ѝ всъщност е врата, зад която се крие ниша. Догадката му се бе оказала вярна, тъй като той бе отворил вратата и се бе уверил с очите си.
Тук обаче нямаше дръжка. Декър извика от паметта си изображението, което бе заснел в дома на Кац, и го наложи върху това, което виждаше в момента. Единствената разлика бе дръжката.
Декър опипа ръбовете на панела. После натисна долния ляв ъгъл на колоната и вратата се отвори. Отзад имаше ниша, пълна с папки и документи. Декър ги извади и ги отнесе до бюрото. Тъкмо се канеше да ги прегледа, когато се сепна, стана, излезе от стаята и отиде в кухнята. На стената имаше клавиатура на охранителна система.
Защо охранителната система беше изключена?
Декър не я беше пипал. Не знаеше кода. Допуснал беше Кац да е инсталирала собствена аларма в офиса. Самата сграда също бе под наблюдение. Вратата на офиса ѝ бе заключена. Но охранителната система не работеше.
Недоглеждане или…?
Някъде нещо пламна, чу се съскане, разнесе се дим и това даде категоричен отговор на въпросите на Декър.
55
Манка му! Сега загазих!
Рецепцията вече гореше, което означаваше, че единственият му път навън е блокиран.
Декър набра 911, съобщи за пожар и любезно помоли пожарникарите да пристигнат, преди цялата сграда да е изгоряла до основи.
Отново надзърна в коридора и видя, че рецепцията е изпълнена с дим. Вдигна поглед към тавана. Имаше монтирани спринклери, които по някаква причина отказваха да се включат.
Декър се закашля и отстъпи по-далече от пламъците.
Всичко това потвърждаваше, че е на прав път. Тук имаше нещо, което някой не искаше той да намери. Бяха претърсили мястото, но за да се подсигурят, бяха решили и да го изпепелят. За целта бяха повредили противопожарната система.
Декър се върна в кабинета на Кац и се огледа отчаяно. Намираше се на петия етаж, което означаваше, че не може да счупи прозореца и да скочи.
Сложи в един кашон всички папки и документи, които бе открил зад дървения панел, грабна аерофолио от един рафт и го уви. Отиде до прозореца и погледна навън, за да се увери, че долу няма никой. Взе стола на Кац, отнесе го до прозореца и го стовари върху стъклото. С помощта на този стол почисти острите парчета, останали по рамката.
Декър се увери, че тротоарът е все така безлюден, и хвърли кашона. Чу как мехурчетата въздух на фолиото се пукат едновременно от удара в плочките. Не се тревожеше, че съдържанието може да пострада от подобен сблъсък. Но навън бе доста ветровито и ако кашонът се бе отворил, то щеше да се разпилее из целия град.
Най-големият му проблем сега бяха огромните количества кислород, навлезли в офиса при счупването на прозореца. Той се обърна и видя, че пламъците вече достигат вратата на кабинета на Кац.