Положението ставаше опасно.
Изведнъж чу сирени, последвани от вой на спирачки. Появиха се две пожарни коли. Декър се наведе през прозореца и извика:
— Огънят приближава! Трябва да се измъкна веднага!
Един пожарникар му направи знак да изчака и заедно с трима свои колеги се втурна към камиона, от който измъкнаха огромен надуваем дюшек. Бързо го напомпаха и го поставиха под прозореца.
Декър погледна надолу. От мястото, на което бе застанал, дюшекът изглеждаше не по-голям от обикновено двойно легло.
По дяволите!
— Скачай! — извика един от пожарникарите.
— Аз съм доста едър. Ще ме издържи ли? Нямате ли някой по-голям? — попита Декър.
— Ще те издържи, не се притеснявай — извика отново пожарникарят. — Гледай да скочиш по-далече от сградата. Ние ще преместим дюшека, ако се налага.
Щели да го преместят! Много успокоително!
Зачуди се кога ли за последно момчетата долу са улавяли толкова едър мъж от голяма височина. Надяваше се да е било скоро.
Извърна се и погледна пламъците.
Да рискувам ли?
Внезапна експлозия разтърси офиса и запрати към Декър мощна вълна горещ въздух и въглени.
Да става какво то ще.
Той се покатери на перваза и погледна надолу, за да се увери, че ще се приземи върху дюшека, изрече безмълвна молитва и скочи.
Погледът му бе насочен към небето, което му изглеждаше по-красиво, отколкото погледнато от тротоара. Пожарникарите бяха ли успели да наместят дюшека? Или се бяха уплашили? Щеше ли да се размаже на плочките?
Неприятни мисли, но трябваше да прави нещо, за да мине времето по-бързо. Защото имаше чувството, че пада от височина пет километра, а не пет етажа.
Когато се приземи върху дюшека, силата на удара изкара въздуха от дробовете му. Пожарникарите го сграбчиха и бързо го изправиха на крака.
— Добре ли си? — попита един от тях.
— Вече да.
— Има ли още някой горе?
— Не и в офиса, в който бях. Нямам представа за останалата част от сградата.
— Някаква идея как е започнал пожарът?
— Да. Затова ще звънна в полицията и ще извикам специалистите по умишлени палежи — заяви Декър и показа служебната си карта на смаяните пожарникари. — Някой е изключил противопожарната система в цялата сграда.
Друг пожарникар донесе кашона, който Декър бе хвърлил през прозореца.
— Намерихме го на улицата.
Декър го взе и каза:
— Точно където го хвърлих. Благодаря.
Докато пожарникарите потушаваха огъня, Декър седна на бордюра от другата страна на улицата, позвъни в полицейското управление и уведоми за случилото се ченгетата от отдел „Палежи“. После звънна на Ланкастър и ѝ разказа всичко.
— Скочил си от сградата? — попита невярващо тя.
— Нямах избор. Трябваше или да скоча, или да стана на въглен. Честно казано, не бих ти препоръчал нито едното, нито другото.
— Какво става, Декър? Имам чувството, че целият град е под обсада.
— Подозирам, че това е самата истина.
— Още пиша отчети и попълвам формуляри. Започвам да съжалявам, че гръмнах онзи тип.
— Връщам се с кашон документи, които открих в офиса на Кац. Ще се видим в управлението.
Декър взе кашона и хвърли прощален поглед към стълбите, маркучите и мъжете, които се бореха с огъня. Тръгна по улицата, качи се в колата и потегли.
С Ланкастър се срещнаха в сградата на управлението. Той я последва до малката заседателна зала, остави кашона на масата, сряза фолиото и го отвори. Връчи ѝ купчина документи и постави друга купчина пред себе си.
— Лаптопът ѝ не беше там. Някой е претърсил офиса ѝ и го е взел. А може да го държи другаде. Когато излезе от операционната и дойде в съзнание, ще трябва да я попитаме.
— Смяташ ли, че ще ни съдейства? — изгледа го със съмнение Ланкастър.
— Какъв избор има, при положение че някой се опита да я убие?
— Ще се изненадаш.
— Е, животът е пътен с изненади. Затова е толкова интересен.
Декър насочи вниманието си към книжата пред себе си. Финансови документи, строителни планове, различни таблици…
— Явно Кац върти мащабен бизнес — отбеляза Ланкастър и започна да преглежда своята купчина.
— Успя ли да откриеш някои от хората, които осигуряват финансирането ѝ?
— Не. Открихме само, че става въпрос за офшорни компании, регистрирани в държави, където „прозрачност“ е мръсна дума.
— Питам се защо ли…
— Изглежда, финансовите благодетели на Кац не желаят публичност. Но това не пречи дейността им да е законна.
— Да, законна, колкото аз съм дребен и хилав. Има ли начин да открием кой стои зад тези компании?