— Може би чрез твоите хора във ФБР?
— Не съм сигурен, че още са мои хора.
— В такъв случай ще трябва да се задоволиш с ресурсите на малко полицейско управление в малък град.
— Чудесно.
Ланкастър го погледна.
— Чух те да стреляш, докато се качвах по стълбите. Как изобщо успя да го видиш?
— При тези условия лазерният мерник му изигра лоша шега. Проследих лъча до източника заради прашинките във въздуха. Кац е извадила късмет, че Мелвин я е съборил на земята в мига на изстрела. Мерникът на онзи тип беше много модерен и мощен. Можеше да стреля от километър и половина и пак да…
Ланкастър вдигна очи от документите, които попълваше.
— Какво има? Добре ли си?
— Веднага се връщам — отвърна Декър, без дори да я погледне.
Стана от стола си и излезе от стаята. Отправи се с бърза крачка към склада за веществени доказателства и там обясни от какво се нуждае. Получи достъп до помещението, където друг полицай го отведе пред опрян до стената стелаж и взе от рафта снайпера с монтирания върху него лазерен мерник. Той беше прибран в голям найлонов плик, обозначен със съответния етикет.
Декър огледа оръжието и мерника. После се върна в спомените си към онези мигове, в които стрелецът ги бе използвал.
Накрая се втурна в залата при Ланкастър.
— Какво ти става? — попита тя.
— Не са стреляли по мен, Мери. Онази вечер до парка „Макартър“.
— За какво говориш?
— Мишената е била Сали Бримър.
56
— Ерик Тайсън. Бивш военен. Изгонен първо от школата за рейнджъри, а после и от армията — каза Ланкастър и вдигна поглед от листа в ръцете си.
Декър седеше от другата страна на бюрото ѝ.
— Току-що получихме това от военните. Проверихме отпечатъците му във всички бази данни и го открихме. Тайсън е бил арестуван за сбиване преди десет години, още докато е служел в армията. Напуснал базата, сбил се с цивилен. Така попаднахме на отпечатъците му. Свързахме се с военните, разказахме им какво се е случило и те ни изпратиха досието му.
— Специални умения?
— Преминал е курс за снайперисти. Което означава, че ти беше прав. Изстрелът, убил Сали, не е бил предназначен за теб. Можел е да я простреля и от километър и половина. А Тайсън е бил на петдесет метра от вас.
— Защо са го разкарали от армията?
— Очевидно си е намерил лоша компания. Дисциплинарно уволнение с лишаване от всички права и привилегии.
— Аха, изритали са го най-позорно. Какво е правил след това?
Ланкастър сви рамене.
— Нямам представа. Проверяваме. Надяваме се скоро да изскочи нещо. Но засега не успяваме да открием никакви данни, че е лежал в затвора.
— Като гледам татуировките му, става ясно с какви типове се е забъркал, нищо че не е лежал в затвора.
Ланкастър се облегна на стола си.
— Добре, но защо е убил Сали Бримър? Не каза нищо повече снощи.
— Не знам. Но аз съм твърде голяма мишена. Невъзможно е снайперист да ме пропусне. Сали тъкмо се канеше да ме прегърне, когато прозвуча изстрелът. Аз съм поне двайсет сантиметра по-висок от нея. И много по-широк. Колкото и близо да е била до мен, стрелецът не би могъл да пропусне, ако мишената съм бил аз. — Декър удари с ръка по бюрото на Ланкастър. — Отдавна трябваше да се досетя!
— Аз също. Но това не обяснява защо Сали е била мишената.
— Помолих я да копира документацията по случая, след като ти се оттегли от разследването.
— Но как изобщо се свърза с нея?
— Сама дойде при мен, докато бях в ареста. Помолих я за услуга и тя прие. Срещнахме се в парка. Тъкмо се разделяхме, когато я застреляха.
— Ако са знаели, че ти предава информация, защо не са убили и двама ви и не са взели флашката?
— Не мисля, че това е причината — отвърна Декър.
— Защо?
— Ако са знаели, че ме снабдява с информация, вероятно са знаели за какво става въпрос: полицейски досиета. Много важно! Не е причина да ѝ издадат смъртна присъда. Можех да се сдобия с тези досиета по най-различни начини. Убийството ѝ не би ме спряло да ги получа.
— Искаш да кажеш, че и Сали е била… замесена по някакъв начин?
— Или е знаела нещо, което е представлявало опасност за други хора.
— Какви хора? — погледна го Ланкастър.
Декър огледа празната стая.
— Тя работеше тук.
— Декър, имаш ли представа какво каза току-що? — попита тихо Ланкастър.
— Лоши хора има навсякъде, Мери. Полицаите не са имунизирани, знаеш го много добре.
Тя поклати глава.
— Така е, но все пак не виждам логика.