— Има логика. Просто не сме я открили. Някакви новини около пожара в офиса на Рейчъл Кац?
— Предадоха ми предварителните заключения на колегите. Открили са следи от запалително устройство с таймер. Явно са го поставили, след като са претърсили офиса ѝ. Ти просто си се появил там малко преди устройството да се задейства.
Декър стана от стола си.
— Къде отиваш?
— В болницата. Ще видя как са Кац и Мелвин.
— Това ли е всичко?
— После ще говоря с Мици Гардинър.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Мислех, че след стрелбата са те прехвърлили на канцеларска работа.
— Така е, но…
— Ще ти разкажа всичко, когато се върна.
— Смятат, че ще се оправи — каза Марс.
Двамата с Декър седяха в чакалнята пред интензивното отделение в болницата.
— Смятат?!
— Състоянието ѝ е стабилно. Критично, но все пак стабилно.
— Добре.
Марс разтърка очи.
— Изглеждаш уморен, Мелвин. Защо не поспиш малко?
— Не, добре съм. Дремнах на кушетката — отвърна той и протегна дългите си ръце. — Пред стаята ѝ има полицаи.
— Да, знам.
Марс поклати глава.
— Имам чувството, че вината тя да се озове в болница е моя.
— Твоя ли? От къде на къде?
— Онези типове, които стреляха по нея… Те знаеха, че сме разговаряли — отвърна Марс. — И са се уплашили, да не би да е споделила нещо с мен. Затова са решили да я убият. Ако не я бях притиснал, щеше да е добре.
— Доста странна логика, Мелвин. И напълно погрешна. Ти ѝ спаси живота. Без теб сега тя щеше да лежи в моргата.
— Видях онази червена точка върху лицето ѝ. Изкарах си акъла! Просто я сграбчих и я съборих на пода в мига, в който прозорецът се счупи. Мислех, че е добре. А после… после видях кръвта ѝ навсякъде по мен.
— Какво ти каза, преди да я прострелят? — попита Декър.
— Стори ми се доста притеснена. Уплашена за живота си.
— Оказва се, че е била права. Нещо друго?
— Усещах, че иска да говорим, но така и не събра сили. Спомена, че истината не била черно-бяла, а имала нюанси.
— Нюанси на истината? Какво ли означава това?
— Нямам представа.
— Гузна съвест може би?
Марс като че ли изглеждаше огорчен от тази вероятност.
— Може би. Каза още, че понякога хората вършели неща, които отстрани изглеждали нередни, но нямали друг избор. А също и че истината може да се превърне в капан.
Декър обмисли думите му и отвърна:
— Знаеш, че Рейчъл Кац може да се е представила за Сюзан Ричардс, нали? Другата възможност беше Мици Гардинър, но се оказа, че тя има алиби.
— В такъв случай Рейчъл е знаела за убийството ѝ. А това попада в категорията „гузна съвест“.
— Така е. Ще трябва да говорим с нея, щом състоянието ѝ позволи.
— Сега вече може да ни каже истината.
— Отърва се на косъм от смъртта. Сигурно ще е по-мотивирана отпреди — заяви Декър. — Освен това подпалиха офиса ѝ, докато го претърсвах. Явно не си поплюват.
Марс облещи очи.
— Подпалили са офиса ѝ?
— Докато аз бях вътре. Наложи се да скоча през прозореца.
— Скочил си през прозореца?
— От петия етаж. Не мисля, че Кац ще бъде в положение да избира.
— А ако се окаже виновна?
— Ще ѝ предложим сделка. Който проговори първи, получава най-доброто — каза Декър и се надигна от мястото си. — Имаш ли нужда от нещо?
— От по-малко вълнения.
— В такъв случай стой по-далече от мен.
57
Когато Декър спря пред дома на семейство Гардинър, портата от ковано желязо се оказа отворена и той влезе.
Този път на прага на къщата го посрещна мъж на около четиресет — висок, широкоплещест, симпатичен, облечен в костюм, който вероятно струваше повече от целия гардероб на Декър. Не, без вероятно.
— С какво мога да ви помогна? — попита мъжът.
— Трябва да говоря с Мици Гардинър.
— За какво? — изгледа го подозрително мъжът. — Амбулантната търговия в квартала е забранена. Как изобщо влязохте?
— Вратата беше отворена — каза Декър и показа служебната си карта. — Не продавам нищо. И тя го знае. Разговаряли сме и преди.
— Тук ли? Идвали сте тук? — Мъжът изглеждаше озадачен.
— Да. Вие съпругът ѝ ли сте?
— Аз съм Брад Гардинър.
— Тя вкъщи ли е?
— Още не е станала, не се чувства добре.
— Мога да почакам.
— Не, не може… тя… тя е болна.
— Разбирам ви, господин Гардинър, но става въпрос за разследване на убийство. Времето е от ключово значение.
— Какво убийство? За какво говорите?
— Всичко е наред, Брад.