Декър погледна зад Гардинър и видя жена му по халат и пантофи.
— Аз ще се оправя — заяви мрачно тя. — Трябва да тръгваш за работа. Нали имаше среща.
— Но, Мици!
Тя го целуна по бузата.
— Не се притеснявай, скъпи. Ще се оправя. Можеш да ми имаш доверие.
След като съпругът ѝ излезе, Мици Гардинър погледна Декър и каза:
— Няма ли да ме оставите на мира най-после?
— Само се опитвам да си свърша работата.
— Всички ченгета така казват.
— Не знам за другите. Аз съм само едно ченге.
Тя го поведе към зимната градина, където двамата седнаха един срещу друг.
— Какво има? — попита Мици Гардинър.
— Случиха се някои неща, за които мисля, че би трябвало да ви информирам.
— Например?
— Някой се опита да убие Рейчъл Кац. Стреля по нея през прозореца на апартамента ѝ.
Гардинър запази самообладание.
— Тя добре ли е?
— Простреляли са я със снайпер. Претърпя операция и е в критично, но стабилно състояние. Ако куршумът беше минал сантиметър по-надясно, вече щяха да уреждат погребението ѝ.
— Радвам се, че е оцеляла.
— Впоследствие стрелецът беше убит от полицията.
— Знаете ли кой е той?
— Да — отвърна Декър, но не разкри никакви подробности.
— Какво общо има това с мен?
— У вас ли е снимката, която ви оставих?
Въпросът му я изненада.
— Не… Мисля, че я изхвърлих. Защо?
— Добре че я снимах — отвърна Декър и извади телефона си.
Мици Гардинър погледна дисплея.
— Но това е грешната страна. Снимали сте гърба вместо лицето.
— Това е правилната страна… за мен — каза Декър и посочи надписа. — „Звездичката на татко“. Явно много се е гордеел с вас.
— Беше твърде отдавна — погледна го Мици Гардинър.
— Да, нещата се променят. Хората се променят. Искам да ви покажа още една снимка. Ръката на баща ви, снимана по време на аутопсията.
— О, не, за бога! Няма да гледам такива неща! — възкликна тя с отвращение.
— В снимката няма нищо неприятно или зловещо, госпожо Гардинър. Искам само да ви покажа татуировките на ръката му.
— Баща ми нямаше татуировки.
— Направил ги е след влизането си в затвора.
— След? — попита тихо тя.
— Да. Ето първата. Паяжина — каза Декър и ѝ обясни символиката.
— Сигурна съм, че много затворници си правят такива, тъй като отказват да приемат наказанието за това, което са извършили — отвърна предизвикателно Гардинър.
— Ето и втората. — Декър ѝ показа сълзата и я погледна с очакване.
— Какво означава тя? — попита с безразличие Гардинър.
— „Травис“ е изцяло мъжки затвори. Някои от мъжете там се чувстват… самотни. И намират отдушник за тази самота в други мъже… като баща ви.
Тя примигна бързо, докато асимилира казаното.
— Имате предвид… имате предвид…
— Да. Ето и третата татуировка. Бих искал да ѝ обърнете повече внимание. — Декър показа звездата, пронизана от стрела. — Виждал съм много затворнически татуировки. Но такава никога — каза той и зачака реакцията ѝ.
Тя затаи дъх, облиза пресъхналите си устни, изтри навлажнените си очи с ръкава си и извърна поглед.
— Някаква представа какво означава тази татуировка? — попита Декър.
— Знам какво целите.
— Какво?
— Снимката! Надписът на гърба! — Гардинър посочи с трепереща ръка снимката на дисплея на телефона. — И… това!
Декър я наблюдаваше безмълвно.
Гардинър отново изтри сълзите си, този път с ръка. Накрая вдигна поглед и попита:
— Какво искате от мен?
— Истината.
— Но аз ви казах всичко.
— Не, не сте.
— Минаха толкова години. Какво значение има? Всички продължиха напред. Живеят си живота. Или поне аз.
— Кажете го на Сюзан Ричардс и Рейчъл Кац… и на баща ви.
Тя поклати глава и сведе очи.
— Не съм дошъл, за да събуждам чувството ви за вина, госпожо Гардинър.
— О, наричайте ме просто Мици — отвърна гневно тя. — Винаги ще си остана кухата Мици, която неизменно разочарова баща си. — Гардинър погледна Декър и добави: — Дори да сложиш на прасето червило, то пак си остава прасе.
— Промяната в живота ви едва ли е настъпила лесно.
— Вече няма значение — махна тя.
— Дойдох и поради друга причина. Искам да ви стане пределно ясно…
— Кое?
— Всички, свързани с този случай, или са мъртви, или лежат в болница и се борят за живота си. Доколкото знам, вие сте последната замесена в тази история.
— Казах ви и преди, мога да се грижа за себе си.
— Не се съмнявам, че и останалите са смятали същото. Но човекът, стрелял по Кац, се оказа истински професионалист. Бивш военен, последовател на теорията за превъзходство на бялата раса. Добре обучен снайперист. Нает, за да ликвидира Кац. Мъртъв е, само че какво пречи да наемат друг на неговото място? Може да сте въоръжена, но с какво ще ви помогне пистолетът, ако срещу вас се изправи снайперист? Нито ще чуете, нито ще видите куршума, преди да ви убие.